28.07.13
Сложих телефона си в джоба на дънкето и излязох от хотелската стая. Видях Найл, който се беше подпрял на стената и ме чакаше. Отидох до него и му скочих на гърба. Целунах го по бузата и се загледах в лицето му. Беше си все същия. Разликата беше в наболата брада, която дори почти не си личеше.
- Както едното старо време.- усмихна се. Усетих се, че все още съм върху гърба му.
- Боже извинявай.- извиних се и стъпих отново на твърдата земя, където беше постелен бежов килим.
- Мак...защо се извиняваш? Ако си мислиш, че тежиш...лъжеш се жестоко.- въздъхна. Усмихнах се невинно. Хванах го под ръка и го задърпах към асансьорите.
- Какво ще правим днес?- попитах.
- О, снощи стоях до 12:00 АМ, за да напиша списък с неща, които планирам да правим.- съобщи и бръкна в джоба на дънкето си. Изкара едно малко бяло сгънато лисче и го разпъна.
- Господи, не си се шегувал.- засмях се. Асансьора спря на нашия етаж и влязохме вътре. Натиснах бутона за фоаето и вратите се затвориха.
- Та...слушай внимателно. Първо ще закусваме. Второ ще се разходим из града да го разгледаме. Трето ще отидем на кино. Четвърто ще обядваме. Пето връщаме се до тук, защото аз умника забравих да ти кажа да си вземеш бански. Пето отиваме на плажа. Шесто се връщаме до тук да се изкъпем и преоблечем. И седмо...извеждам те на вечеря само за двамата.- усмихна се и сгъна отново лисчето, пъхайки го в джоба си. Вратите на асансьора отново се отвориха, водейки към фоаето. Излязохме от хотела и се запътихме на някъде.
- Къде ще закусим?- попитах. Русия се замисли.
- Старбъкс?- предложи. Кимнах му положително. Настъпи тишина. Просто си вървяхме без да казваме нищо. Сякаш нямаше за какво да си говорим. Сякаш през тези осем години не се е случило нещо.
- Държим се така сякаш постоянно сме били заедно.- въздъхнах.- Сякаш не сме се разделяли за осем години.- добавих. Русия спря, а аз заедно с него. Погледнах го объркано.
- Не искам и да изпусна и секунда вече без теб. Чудо е, че дори отново се срещнахме. През цялото време си мечтаех и се надявах да те видя отново и това наистина се случи...освен ако това не е сън де, но да не разваляме момента.- засмях се на думите му. Винаги намираше кога да изръси нещо не на място. Радвам се, че не се е променил. Че не е станал някое мрачно, дрогирващо се момче, покрито с татуси. Радвам се, че не е прекарал тези осем години в съжаление и драма като мен. Радвам се, че е стигнал до тук, че е щастлив и че е продължил напред за разлика от мен. 27.07.13. Тази дата ще я помня вечно.
