02.08.13
Вървях по зелената трева. Още беше мокра от сутрешната роса. Имаше бели маргаритки разпръснати навсякъде из поляната. Няколко пеперуди, с най- различна шарка на крилата, обикаляха наоколо. Птиците летяха свободно във въздуха. Слънцето грееше. Нямаше вятър. Нямаше нито един облак на небето. Беше топло.
Под сянката на едно голямо дърво беше постелена червена покривка за пикник. Върху нея имаше кошница. Едно момче лежеше на покривката. Приближих се. Кафявата му коса се беше разпиляла. Очите му гледаха развеселено нагоре. Широка усмивка се беше разпространила по лицето му, разкривайки перфектно оформените му зъби. Сивата му тениска се беше вдигнала нагоре, разкривайки малка част от тялото му.
Легнах върху гърдите на момчето. Загледах се в небето. Беше красиво.
- Липсваш ми, Мак.- прошепна, като започна да си играе с косата ми. Надигнах се леко, поглеждайки го в очите. Тези красиви очи изпълнени с любов. Защо трябваше да си тръгва?
Започнах да се приближавам към него, все още гледайки в очите му. Докоснах устните си с неговите. Копнеех това да се случи отново. Толкова много исках отново да се сгуша в топлите му прегръдки, да се бием с храна докато готвим, да го целувам, да заспивам и да се събуждам до него. Отново. Отново да е мой и ничий друг.
- Обичам те, Камерън.- прошепнах когато се отдръпнах от целувката.
- Обичам те, Макензи.
Изправих се рязко на мекото хотелско легло, цялата обляна в пот. Огледах се. Всичко това беше сън. Нищо от това не беше станало наистина. Беше сън. Перфектен сън. Станах и се запътих към големия прозорец, през който се виждаха нощните светлени на Лос Анджелис. Все още бяхме тук, заради работата, която момчетата имаха да свършат. Беше толкова красиво навън. Всичко светеше. Усмихнах се леко. Не исках да тръгваме оттук. Исках да остана и да заживея тук. Но не можех.
Легнах отново на леглото. Взех телефона си, който се беше оставен на нощното шкафче да ае зарежда. Погледнах към часа, който беше написан с големи цифри на екрана. 02:16 АМ. Отключих елрана и влязох в контактите си. Намерих номера на човека от когото имах нужда.
'Наш, ако не спиш ми пиши'
- Мак.
Силно се надявах да не е заспал като пън, което беше невъзможно. След минута усетих вибрация в ръцете си. Отворих съобщението, пратено ми от синеокия и все пак се случват чудеса.
' Станало ли е нещо, Мак? Добре ли си? Кажи ми, че си добре? Защо не спиш?'
- Наш.
