Както всеки ден, с Натсу отидохме на училище. Когато влезнахме в двора на училището, видяхме едно ново момче. То имаше синя коса, кафяви очи и някакъв странен червен знак на едното си око. Беше на нашите години и явно щеше да е от нашият клас. Когато влезнахме в класната стая, видяхме нещо, което не се среща всеки ден. Ерза беше захапала една от тетрадките си, беше се изчервила и гледаше новото момче. Прошепнах на Натсу:
-Днес ще бъде един странен ден, мой човек.
Би звънеца и госпожата дойде. Всички седнахме по местатата си. Госпожата каза:
-Деца, може би всички забелязахте, че вече имаме нов ученик. Той се казва Джелал.
Явно момчето, което видях по-рано, беше Джелал.
-А и също така ще има малки промени. Първо – искам Луси да седне до Натсу и Джелал да седне до Ерза за известно време. Второ – Ерза искам да разведеш Джелал из училището. И да му разкажеш историята на училището освен това.
След като би звънеца за излизане, дръпнах Ерза и казах на Джелал:
-Ще изчакаш ли за 2 минути, защото трябва да попитам нещо Ерза?
Той направи изражение за съгласие. След това казах шепнешком на Ерза:
-Ерза, ти харесваш Джелал, права ли съм?!
-Ъъъ... офф... амм... ъгх... да! – извика Ерза.
-Знаех си, че днес ще бъде един странен ден. Но Ерза, знай, че няма нищо лошо в това да си влюбен.
Цял ден Скарлет развеждаше Джелал из училище и му разказваше историята на училището. След училище предложих на Натсу да дойде у нас за вечеря. Рабира се, той се съгласи. Даже не ходи до неговата къща, а направо дойде в моята. Реших да сготвя спагети, защото и двамата много обичаме.
-Ажажаж, любимото ми!
Аз леко се засмях. След като изядохме спагетите, играхме “Монополи”. После на Натсу му дойде някаква шантава идея. Той отвори вратата, хвана ме за ръката и каза:
-Хайде на разходка!
Аз въздъхнах. Излезнахме на едночасова разходка в парка. След разходката се прибрахме вкъщи и двамата задремахме на дивана. До скоро!
