Събудих се. Щом отворих очи, вместо да видя тавана, някой беше оставил бележка на очите ми.
"Пфф, кой пък ми е оставил тая бележка?!"
Изправих това се и се изтегнах. След взех бележката и я прочетох.
"О Луси! Ще дойдеш ли с мен на събора? За да ми отговориш ми звънни!"
Веднага си взех телефона и му звъннах. Разбрахме се към 10 да съм пред тях. В 10 бях пред къщата му. Почуках и отвътре се чу.
"Вуез..."
Влезнах и вътре той още се излежаваше.
"Айде ставай! Голям си поспалан!"
"Аха, аха, добре..."
След това той стана и се изтегна.
"Айде по-бързо!"
Хвърлих му една тениска и едни къси панталонки.
"Навън е топло затова ще се облечеш с по-леки дрехи"
Обърнах се и го изчаках.
"Защо винаги се обръщаш когато се преобличам?"
Изчервих се като домат.
"Просто така, н-не ти е работа."
"Ауу..." изсмя се той.
"Нее..." леко го ударих по рамото.
След това тръгнахме. Площадът честно казано не беше много близо. Вървяхме половин час и най-накрая стигнахме.
"Хайде на гондолата!" дръпна ме той.
"Нее! Да разгледаме сергиите!" дръпнах го аз.
Хората ни спогледаха.
"Ха ха, ъм... Хайде щом искаш първо да минем през сергиите, а после ще ходим на гондолата" каза по най-тъпият начин той.
Минахме през сергиите, аз преядох и си купих няколко неща.
След това той ми хвана ръката и ме дръпна.
"Хайде на гондолата!"
"Добре, но аз няма да се качвам, защото преядох."
Той се качи, след двадесет минути слезна. После се качи и на другите люлки и най-накрая си тръгнахме.
"Офф, много се уморих, едвам ходя."
"Хахах... Поспалана."
"Каза го този, който не може да се събуди в девет и половина..."
"Ех, добре де..."
После се разделихме и се прибрахме по къщите си.
----- ----- ----- ----- -----
Здравейте отново народе! :Д
Извинете че не бях много активна и че пускам главите през две седмици :Д
Ааа, исках да ви питам нещо: Да пусна ли "Дневникът на едно момиче" в английска версия? Защото се чудя от векове дали да я пусна :Д чакам отговори.
Айде до скоро!
