"Натсу, кой е?" извиках аз.
"Никой Луси, не се притеснявай."
Как да не се интерересувам? Взех патериците си и отидох до вратата. Човекът който видях, беше този който най-малко предполагах...
"След това което направи смееш да идваш тук?!" Натсу за малко да я удари, но аз хванах ръката му.
"Момче не трябва да удря момиче, няма значение какво е направило... Та, Лисанна, какво правиш тук?" казах аз спокойно
"Не съм дошла тук да се извинявам, ако така мислиш..." изсмя се леко тя "Дойдох да ти кажа, че..."
Преди да довърши изречението, аз я ударих с патерица по крака.
"Мислех че имаш малко мозък Лисанна..." казах аз и ѝ треснах вратата.
"Когато се оправя, ще си поговоря с нея повече..."
**след няколко месеца**
С Натсу тръгнахме към училището.
"Само стой спокойна, каквото и да ти каже - не реагирай, става ли? Нали не искаме проблеми..?" каза той
"В училище няма да и правя нищо, но след училище не обещавам..."
"Окей, хайде да побързаме..."
Скоро бяхме пред училището. Когато влезнах в класната стая всички викнаха "ЛУСИИИ!!!" и ме прегърнаха. Едвам дишах.
"Да... И вие ми липсвахте..."
Уенди ме попита "Луси, как стана това със счупването?"
Пфф, разбира се, оная не е казала нищо.
"Ее... Имаше малък инцидент, но сега съм добре..."
"Много се радвам че се върна!" скочи Леви и ме гушна.
"Всички ми липсвахте много!"
**след училище**
Излезнах от училище и с поглед потърсих Лисанна. Видях я че говори с някакви момчета. Отидох до нея и я хванах за яката. След това последва удар между главите ни.
"Какво си мислиш че правиш бе?!" извика тя и тръгна да ме удря. Ее... След това може би се сещате какво стана - сбихме се яко. Ама МНОГО ЯКО. На Лисанна ѝ се размина само с един счупен пръст и три счупени нокътя. Добре че ни разтърваха. Аз бях с малко синки, Лисанна няма силен юмрук...
----- ----- ----- ----- -----
Хейо, извинете че новата глава дойде късно! Честно казано мисля че малко прекалих - вие как мислите?
