Събудих се и се изтегнах. Отидох да закусвам. След това проверих хладилника. Бях изяла почти всичко. Погледнах навън и времето беше хубаво. Реших да си сложа къси панталонки и един потник. Отидох на пазар и навръщане торбата тежеше около 10 килограма. Едвам я носех. Щом се прибрах телефона ми звънна.
"Ало?!"
"Хей Луси! Аз съм Ерза."
"Ерзаа! Какво има?!"
"Искам да дойдеш у нас, за да ми помогнеш за едно н-нещо..."
"Какво е?!"
"Н-не е за по телефона."
"Добре. В десет часа ще дойда у вас."
Почистих къщата, погледах телевизия, оправих си леглото... Ето че най-накрая стана време да тръгвам. Малко подраних, та дано Ерза не се ядоса. Почуках и Ерза излезна. Без да каже нищо, тя ме дръпна вътре.
"Та, Ерза какъв е проблемът?"
Тя не ми отговори, а продължи да ме дърпа към стаята ѝ. Щом ме завлече там ми каза.
"Седни на леглото."
След това заключи стаята ѝ. Честно казано се държеше много странно.
"Луси... О-обещай че няма да казваш на никой какво сме си говорили..."
"Разбира се, кажи какъв е проблема?"
"А-ами Джелал м-ме покани на с-среща..."
"Дааааааа!!!" извиках със все сила аз и започнах да скачам из стаята.
"Кога е?!"
"А-ами утре..."
"Супер! В колко часа ще е?!"
"В един часа той ще дойде да ме вземе..."
"Супер! Утре в девет часа съм пред вас за да ти помогна да се подготвиш! Ще ти кажа също няколко неща."
"Защо тръгваш толкова рано?!"
"Имам тренировка по баскетбол."
"Ходиш на баскетбол?!"
"Да в петък се записах. Както и да е. Довиждане!"
Затичах към вкъщи колкото сила имам, защото тренировката беше в единайсет. Тръгнах към училището. Щом влезнах, момчетата се спогледаха учудено. Учителката ме видя и извика учениците.
"Здравейте ученици! Днес в отбора ни се присъединява едно момиче. Мисля че всички я познавате. Хайде сега да се разпределим на отбори!"
Всички застанахме по средата на игрището.
"Капитанът на единия отбор ще е Натсу, а на другият ще е Локи."
Когато госпожата каза Локи, момичетата от публиката се разпищяха.
"Така, от отбора на Натсу ще бъдат - Луси, Грей, Лаксъс и Гаджиил. От отбора на Локи ще бъдат - Фрийд, Бикслоу, Ромео, Лисанна."
Какво?! Лисанна ходи на баскетбол?!
Щом се разпределихме аз бях най-ниска. Всички бяха толкова високи... Натсу и Локи застанаха по средата. Учителката хвърли топката. Натсу я удари. Аз успях да я хвана. Започнах да тичам към коша на противниците. Тъкмо мислих да хвърля и Лисанна застана на пътя ми. Понеже тя беше разкрачена просто подадох топката на Грей под краката ѝ понеже той беше зад нея. Той вкара кош. После Натсу вкара още един. Локи ни отне топката и тъкмо да вкара, аз скочих и я отблъснах към Натсу. После той подаде на Лаксъс. И той вкара. Всичките от отбора ми вкараха. Вече беше 10:5 , но те и така не ми подадоха да вкарам. Натсу реши да ми я подаде. Тъкмо да вкарам, стана нещо, което най-малко очаквах - Лисанна ми дръпна крака и аз паднах. След малко разбрах, че левият ми крак е счупен.
"Аау!" извиках аз и се разплаках.
Всички просто ме гледаха и по едно време Натсу застана пред мен. Вдигна ме на ръце и ме занесе в колата на госпожата. Тя ме закара за да ме гипсират. Госпожата ме закара вкъщи и каза на Натсу да остане с мен. Той трябваше да се грижи за мен. Той ме занесе до леглото ми.
"Луси защо Лисанна го направи?!"
"Предполагам заради това което си мислеше..."
"За кое?"
"Сети се де..."
"Ау, да... Не знам защо си мисли така..."
"Пфф, Лисанна и Мира са много странни."
И двамата се засмяхме.
"Оф, гладна съм. Може ли да ми донесеш храна?"
"Идва веднага."
Донесе ми един пакет чипс и малко кола. Наядох се и после казах.
"Пфф, сега няма как да се разхождам, да ходя на училище, нищо. Ще стоя сама по цял ден..."
"Ако аз те оставя." изсмя ми се Натсу.
"Ще стоиш тук с мен?!"
"И без т'ва не ми се ходи на училище."
"А и исках да ти кажа още нещо..."
"Какво?"
"Амиии..."
------ ------ ------ ------ ------
Охайо!
Май ви поставих в напрежение... :Д спокойно, скоро идва и глава 7. До скоро!
