Money Above All Or Love

Chapter 23

Веднага слязох при кака. Не мога да повярвам,че Тайлър поставя ултиматум за подобно нещо. Да,знаех ,че ме обича,но не знаех,че би направил такова нещо.

-Како?-веднага се обърна към мен и я прегърнах.

-Няма да му кажа нищо,Кати. Спокойно.

-Но той ще каже на Дилън за Нейт.

-Няма да му каже. Ако каже,ще измисля нещо. Спокойно. Хайде,ела да видиш какво съм ти взела.

Личеше си,че това бе притиснителна усмивка. Но я последвах. Нямаше какво да направя. Седнахме и зачаках да вися какво толкова ми е взела.

-Ето.

-Ти сериозно ли?-усмихнах се.

-Да. Дано ти харесва.

Взела ми е марципан с много фъстъци. Или лешници,нямам представа,а и не ми пукаше.

Веднага се сетих какво ми каза Ева. За марципаненото сърце. И как можело да се оправи. Добре,че беше права. Както винаги де. Тя винаги се оказва права. Просто аз не я слушам. Не,всъщност слушам я,но винаги влиза през едното ухо и излиза пред другото и в крайна сметка правя това,което искам.

-Харесва ми,како. Е,имам домашно по френски. Отивам да го пиша. -целунах я и тръгнах.

-Гледай домашното по френски да внимава с теб,че ако те нарани ще си има работа с мен.

Засмях се и тръгнах. Наистина имам домашно по френски.

Един час по-късно,аз все още стоя и гледам скапания бял лист. Какво по дяволите щеше да измисли той. И това само защото ме обича. Какво? Да не би на гърба ми да пише,че имам нужда от още любов? Какво им става на всички? Неговото е болестно състояние вече. Не мога да мисля трезво. Толкова бях бясна. Станах и си взех якето. Сложих в чантата си телефона, портфейла и излязох от стаята.

Слязох по стълбите и се затекох към кухнята.

-Защо не им кажем? Хайде,Джъстин. Дъщерите ни са големи вече.

-Не,Емили. Нищо няма да им казваме. Това си е наша работа. Хайде, върви да кажеш на Нана да сготви вечеря.

След това чух стъпки и веднага се скрих под шкафа. Чух токчетата на мама да тракат по пода. Колко изискано. А ние с Мия все ходим с обикновени обувки вкъщи. Шкафът имаше достатъчна видимост,за да видя мама как се обърна и си тръгна.

Изкарах въздуха,който се беше насъбрал в белите ми дробове и излязох изпод шкафа. Притиснах още по-силно чантата си и излязох пред задния вход. Каквото и да беше това,щях да разбера. Но в момента имам много по-важна работа....

30 минути по-късно

-Хайде,отваряй. Знам,че си вкъщи. Забрави да си изключиш локацията в Snapchat.

Почуках още веднъж. Почуках е меко казано. Блъсках по вратата. Всеки нормален би искал отговори,затова би се държал така.

Отвори ми вратата и беше само по дънки.

-Ще влизаш ли?-попита той, докато си усмихваше.

Не. Не го зяпах. Даже ми беше адски неудобно. Гледах в пода и не знаех дали да вляза,или не.

-Ще влизаш ли?-попита ме отново и кимнах.

-Имам няколко бързи въпроса към теб. Ще бъда кратка,не е нужно да ми предлагаш кафе или вода.

Кимна и седна на дивана. Седнах на разстояние от него. Това е твоят миг,Катрин. Не го забравяй.

-Защо заплаши сестра ми?-попитах го директно и го погледнах в очите.

-Защото не ми даде информацията, която искам. Тя винаги знае къде си,с кого си и какви ги вършиш. Сега нещо е решила да се прави на светица.

-Тя не знае с кого излизам.

-Така ли?-в очите му сякаш се появиха искри-Значи признаваш,че излизаш с някого?

Искри на ревност. Господи,от кога не съм се занимавала с ревностни идиоти.

-Виж,Тайлър, хубав си,наистина. Но не те харесвам. Не знам на какъв език да го обясня.

-Аз не те харесвам,Катрин. ОБИЧАМ ТЕ.

-Не е нужно да викаш. -казах и станах от дивана. -Аз ще си вървя. И ако изпълниш заплахата си,или ако още веднъж нараниш по какъвто и да е начин сестра ми,то ще си имаш работа с мен. И повярвай ми,няма да ти хареса това,което ще се случи. Мисля,че бях достатъчно ясна.

Сложих си слънчевите очила,взех си чантата и си тръгнах,тряскайки вратата. Готово, стръвта е пусната,сега да видим дали рибата ще клъвне....

Здравейте! Дано новата глава Ви харесва,скоро ще има още една.