Money Above All Or Love

Chapter 29

Събудих се със силно главоболие. Имах нужда от хапче спешно. Гади ми се на всичкото отгоре. Погледнах към Камерън и за пореден път се усмихнах. Обичам този човек. Никого не съм обичала толкова много. Да,имала съм връзки и преди,но едно е да харесваш някого и да обичаш. Има огромна разлика.

Станах и тръгнах към банята. Изведнъж ми стана прекалено зле и се наведох над тоалетната чиния. Имах чувството,че ще повърна. И както винаги,стана това,което очаквах. Повърнах три пъти. Не знам от какво се е раздразнил стомаха ми. Може би съм се натровила. Ама дори не помня какво съм яла вчера. Както и да е,няма значение. Важното е,че ми беше зле. Причината обаче остава неясна.

Станах и се измих и се върнах в стаята. Камерън още спеше. Дали трябва да му кажа,че ми е станало зле. Мисля,че не защото това може би е нещо еднократно. А и нищо не сме правили,че да мисля,че съм бременна. Не е точно нищо,имайки предвид вчера. Но със сигурност е хранително натравяне. Нямаше какво друго да е. Надявам се да е това.

Облякох се и слязох долу. Кака беше будна,все пак сватба подготвя. Развълнувана е,нормално е. И аз да се омъжвах,и аз щях да съм развълнувана.

-Добро утро,како. Какво правиш?

Попитах я,гледайки я как се е надупила пред хладилника. Къде е Дилън в този момент? Ми така де,ще се женят,искам да ставам леля.

-А,проверявам дали хладилника работи, Кати. Катрин за бога,какви са тези глупави въпроси? Търся да хапна отново.

-Отново?-попитах,сядайки на стола.

-Да,снощи ставах три пъти да ям. Имам чувството,че напоследък не правя нищо освен да ям и да спя.

-А дали ти се гади случайно?

Все пак,толкова случайности на едно място. Ами. Не е случайно.

-Всъщност да,защо питаш?

-А според теб? Помисли малко и ще се сетиш.

Погледнах я сериозно. Изведнъж тя се усети и започна да оглежда корема си. Леко наистина беше издуто и чак сега ми направи впечатление.

-Мислиш ли,че.....?

-Ами. Предполагам,че не седите мирно,а и доста неща чувам напоследък. От доста време. Всъщност винаги съм ги чувала,но си слагам слушалките или излизам навън.

-Ще излизам. Моля те,гледай да си тук като се върна. Ще имам нужда от помощ.

-Добре.

Прегърна ме и ме целуна по бузата. Станах и отидох до хладилника,но за жалост нищо не ми хареса. Забелязах,че има лимонада. Взех си чаша и си сипах.

След което пак седнах на стола. Ами ако кака наистина е бременна? Не помня да ми е казвала,че ще ходи до аптеката. Добре,че поне сватбата е скоро. И да се надяваме,че ще роди след нея. Защото мама никак няма да е доволна,че Мия е бременна точно преди сватбата. Не знам,може и да се зарадва,все пак ще става баба. А и кака е на години вече. Време им е.

След 30 минути кака се върна.

-До аптеката ли беше?

Попитах,но така и не получих отговор. Беше много притеснена. Хвана ме за ръката и ме поведе нагоре по стълбите.

-Къде ме водиш?

Ето,пак никакъв отговор. Имам чувството,че говоря със стена. Дори със стена да говоря тя ще ми отговори и ще ме чуе. А не като нея. В такива моменти страшно много ме дразни. И ми иде да хвърля някоя ваза по нея. Или чиния. Може и вилица.

Стигнахме до тоалетната и застана сериозна срещу мен. А тя не е била сериозна от много време. Явно има причина за притеснение.

-Стоиш тук и ме чакаш,ако има нещо ще те викна.

След това влезе вътре и заключи. Влезе с чантата? Коя жена влиза с чантата в тоалетната? Ами да,тази,която мисли,че е бременна.

След около пет минути чух ключалката. Явно отключва. Излезе и ме погледна. Отново ме хвана за ръката и ме поведе към нейната стая.

Набута ме вътре като пазарска количка. Можеше да е по-мила,все пак наскоро за малко не умрях,а тя ме бута все едно бута количка в магазин.

Седнах на леглото и зачаках да ми каже защо ме е довела тук. Не съм глупава,ама нека тя да ми каже.

-От пет минути сме в тази стая,а ти мълчиш.

-Ами...чакам теста.

-Минаха повече от пет минути,за бога. Хайде извади го от чантата и дай да видим какъв е резултатът.

Извади теста от чантата си. Ей, модерен тест. Чувала съм за тия,че като го направиш след третия месец директно ти показва какъв е полът. Ами,да се надяваме,че ще е отрицателен. Ако пък не....е,ще си го гледат,да са внимавали.

-Не мога да го отворя. Моля те,виж го ти.

Даде ми го. Беше ме страх и аз да го отворя. Това беше моментът на истината.......