Money Above All Or Love

Chapter 13

Катрин

Поредният ден в училище мина прекалено добре, бих казала. Имам шестица по английски и математика(ехоо). Учудена съм, понеже не преписах, но все пак е важно да се отбележи, че се постарах да науча повечето неща. Скоро имам матури и не знам какво ще правя на тях. Български език и свободноизбираем предмет. Или както Ева обича да казва-Български език и тъп предмет, по който ще имаш тройка. Донякъде е права.

Време е да стана вече от това легло. Мисля, че съм стояла на него повече от очакваното. Какво ли прави Камерън? Що за тъп въпрос. Той какъв ми е, никой, точно така. Защо да мисля за него?

-КАТРИН. СЛЕЗ ДОЛУ.

Разбира се. Сестра ми отново ме вика. Със сигурност е нещо свързано с мисията ни. Онзи Шон наистина последния път прекали малко, но все пак....

-КАТРИН. ЕЛА ДОЛУ И НЕ МЕКАРАЙ ДА ВИКАМ КАТО ЛУДА.

-МИ ЧЕ ТО ТИ СИ ЛУДА.

Извиках, докато слизах по стълбите. Както винаги се очудих колко много стълби има в тази къща.

Когато влязох в хола видях, че екипът беше тук. Тайлър, Нейт, Дилън и прекрасната ми сестра. В тоя изречение имаше повече ирония от очакваното.

-Така,сега всички сме тук и нека измислим какво ще правим с Шон. Предлагам Катрин пак да отиде в същия бар и да чака да се появи. Тя ще му се извини, понеже брат и я е спасил. Докато ние отново не претърсим апартамента му. Някакви възражения и въпроси? Е, и да имате ми е все едно. Планирано е всичко вече. Ти-каза, като посочи мен-Качи се и се облечи хубаво. Тайлър и Нейт отново ще те чакат. Но този път отвън.

Кимнах. Погледнах Тайлър. Какво ли крие? Нещо не ми казва ли? Ще разбера какво.

Тръгнах към стаята ми, когато на стълбите ме срещна Дилън.

-Хей, Катрин?

-Кажи?

-Благодаря ти за това, което направи. Оказа се, че сестра ти е вярна. Благодаря ти и че говори с Нейт. Вече знам, че не е това, което си мисля.

Каза той и се усмихна. Явно все пак промяната съществува и хората. Жалко, че моята сестра никога няма да се промени.

-Няма проблем, Дилън. Все пак скоро ще си ми зет. Поне така се надявам.

Той само пак се усмихна и кимна. Аз продължих със стълбите, които сега ми се струваха много повече от преди. Може би, защото знаех какво трябва да направя. И колкото и да не искам да си призная, всички ние сме заедно в това и ако аз не помогна, то тогава кой?

Избрах си къса черна пола и бял топ. Сложих си обеци и си взех малката чантичка. В нея пък сложих телефона и ключовете ми от вкъщи. Сложих си грим и вече бях готова. Обух си дълги черни кожени ботуши и наметнах коженото яке. Не се обличах така по принцип, но в този случай ще направя изключение.

Когато слязох всички ме чакаха.

Влязохме в колите и петимата задружно се погледнахме през прозореца на колата, преди да тръгнем. Това беше.

Сега трябваше да лъжа. Което, за жалост, аз правя много добре. Винаги съм се измъквала от всякакви ситуации. Веднъж дори се направих на болна. За да е по-правдоподобно обаче, в една чаша разбих тебешир и вода. И тогава наистина получих температура и се измъкнах от теста по литература. На другия ден, когато отидох Ева ми каза, че теста бил елементарен. Усмихнах се, понеже знаех, че тя е снимала теста. В междучасието направих теста с отговорите от интернет. Представете си колко бях изненадана, когато госпожата ми даде съвсем различен тест. При това триста пъти по-труден. И от тогава никога не бях бягала от училище. Или не се правех на болна. Изводът е, че не трябва да се бяга от училище.

И тогава мислите ми ме отведоха към съвсем различна посока. Към онова, което имахме с Нейт. Не беше чак толкова отдавна. Всичките спомени ме заляха като водопад. Всичките целувки, тайни виждания посред нощ, с риск нашите да ме видят, но не ми пукаше. Аз го обичах, а той ме предаде. Той спа със сестра ми. Не веднъж съм го казвала. И няма да спра да си го повтарям. А и Нейт ми каза, че ме обича и че не може да бъдем само приятели. Тогава бях изненадана неприятно, а сега... Сега не знам какво да мисля!

Погледнах през прозореца. Беше тъмно, звездите бяха просто прекрасни. Какво ли не бих дала сега да съм навън, да лежа някъде и просто да ги гледам. Но не. Трябваше да обера банка със сестра ми, защото съм била малоумна да я послушам. И накрая излиза, че не просто е искала да се махне от нашите, ами искала да им докаже нещо. Да им докаже, че може да е самостоятелна. Да, човек в затвора е самостоятелен, без значение на колко години е. А и ако не беше тя, аз щях......

-Катрин, стигнахме. Тайлър и Нейт ще седят в колата. Един есемес им пращаш и те ще се намесят. Разбра ли ме? Без повече изцепки като предния път. Ясно?

Само кимнах. Е, нека да започнем с глупостите. Щом ще е, да е...