Чудотворната Калинка: Всичко е честно в Любовта и Войната

Част 7: Надбягването

Кракът на Маринет потупа раздразнено пода.

Две минути. По раздразнените погледи, които Ейдриън й стрелкваше, можеше да разбере, че той възнамерява да отиде при Лука веднага щом звънецът бие. Юмрукът й се сви.

Състезание, тогава. Победителят взема всичко.

Това коварно, себелюбиво, разкошно парченце слънце и щастие щеше да съжалява, че някога е пресякло нея! Тя затвори очи, докато преосмисляше това изявление.

Маринет, тя поклати глава към себе си, трябва да преодолееш това влюбване! Не мисли за това как той ти хвърляше палешки очи през цялото това и последното времетраене —все едно искаше да се извини за всичко, което сме си извикали в съблекалнята— не мисли колко пъти си искала да му се извиниш през последните няколко седмици! Това е война! Трябва да си силна! Спри да мислиш за прекрасните му очи и СЕ ВЗЕМИ В РЪЦЕ!

СЪСРЕДОТОЧИ СЕ!!

Една минута. Тя имаше план. Нейната ръка стисна чантичката й. О, как й се искаше да се е сетила да му изпрати съобщение, преди да свърши обяда! Лука дори не проверява телефона си, докато не намали натиска от училище, и му го отнемаха твърде много пъти, за да се опита да го използва по време на час.

Не, най-бързият и сигурен начин да го попита беше да го направи лично.

Тя просто трябваше да стигне там първа!

-"Маринет.", прошепна Аля, след като беше предупредена за положението, -"Ти осъзнаваш ли, че той има кола…"

ДЗЪН-ЗЗЗЪЪЪННН!!!

Тя скочи от мястото си и се спусна надолу по стълбите, точно когато Ейдриън се изправи. Небрежно ръката й се „улови“ за чантата му и я събори на земята, като разсипа съдържанието й навсякъде.

-"Упс! Съжалявам, Ейдриън.", извика тя зад себе си. -"Злополука!! Успех със събирането на всичките ти неща!!"

-"ИЗМАМНИЦА!", Ейдриън изкрещя след нея, като неистово прибираше листите и ги пъхаше обратно в чантата си. Но Маринет вече летеше надолу по стълбите и излизаше от двора, насочвайки се към вратите.