Част 6: Повишаване на Ставката

11 8 0
                                    

Лука лежеше на леглото си и разсеяно търкаше акорди на невидима китара. Той щеше да ги изсвири на истинската си, но...майка му все още спеше и беше изкарала дълга нощ. Той не искаше да я безпокои. Предполагаше, че винаги може да отиде на училище по-рано (директорът на дружината винаги беше готов да отвори стаи за допълнителни упражнения), но не искаше някой да види това изражение на лицето му. Може да се притесняват.

А той не заслужаваше ничии притеснения! Или съчувствие! Или дори съжаление! Той беше направил това на себе си. Той беше влязъл, знаейки –ЗНАЕЙКИ– че ще трябва да загуби тази игра, за да спечели! Очакваше заекващи извинения 'Не си ти, Лука, аз съм' и се изчервявайки се, докато се спогледаха притеснено, след като осъзнаха колко ревнуваха, че другият човек се среща с някой друг. Той очакваше да бъде великодушен и да им даде благословията си да се срещат един с друг вместо това, като през цялото време тайно се усмихва и може би даваше на Джулс пет.

Вместо това той ги насочи един срещу друг! Можеха и да са учтиви, когато са с него, но Джулека съобщи, че по време на час тези дни те едва са се понасяли един друг; често стрелкайки и правейки небрежни забележки за другия човек. И не в хубавия смисъл.

Това не беше това, което той искаше! Той искаше да се влюбят, а не да се ненавиждат!!

И сега, сега той дори не знаеше дали може да ги пусне! Той обичаше да бъде с тях, и с двамата толкова много! Всяка отделна среща беше ново приключение, научаване за тях и действително той да бъде разбран веднъж, защото веднъж някой го изслуша, вместо просто да очаква той да слуша през цялото време! Те бяха толкова добри, толкова мили и със сигурност са имали впечатляващи животи, той все още не знаеше какво, по дяволите, виждат в него...

И когато всички бяха заедно, имаше битки и ръмжене, да. Но имаше и блестящи мигове, в които просто се отпуснаха и се оставиха да бъдат естествени и те си пасваха. Сърцето му пееше от щастие, толкова добре си пасват.

Как можеше да ги пусне, когато искаше да ги събере и двамата в прегръдките си и да ги моли да не го оставят? Ако не беше чакал другата обувка да падне, щеше да прекара времето на живота си точно сега!

…Може би това беше. Може би планът му се е провалил, защото е бил себеичен. Може би някаква по-голяма сила беше видяла колко много всъщност искаше да остане с двамата и беше решила да го накаже.

Чудотворната Калинка: Всичко е честно в Любовта и ВойнатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora