Чудотворната Калинка: Всичко е честно в Любовта и Войната

Част 9: Самотна Малка Дама

Тикки ядосано бръмчеше около главата й, но Маринет не й обърна внимание, стисна по-здраво огромната си котешка възглавница.

-"Маринет...", започна Тикки за пореден път тази вечер.

-"Няма да ходя, Тикки, и това е окончателно.", изръмжа нейната притежателка. -"Това е съвършената възможност за тях да бъдат заедно и да се забавляват и аз няма да я развалям! Първоначално не трябваше да се меся.", тя зарови лице в плюша.

-"Но Джагед Стоун те покани!", възрази Тикки. -"Той иска да говори с теб!"

-"И аз ще говоря с него! Утре ще кажа, че съм настинала или нещо подобно." Дори ще е правдоподобно, тъй като носът й вероятно ще се запушил от целия този безполезен плач, добави тя мълчаливо.

-"Маринет..."

-"Другата ми възможност е да отида и след това да прекарам остатъка от нощта, избягвайки ги.", отсече Маринет. -"Изпращайки малки мигновени съобщения, казвайки, че трябва да съм ги пропуснала, че трябва да използвам нужника, че спрях за да говоря с някого...звучи изтощително!"

-"Или би могла да отидеш и да се забавляваш добре с твойте..."

-"С моите приятели?", Маринет завърши вместо нея, седна и погледна малкото духче в очите. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да успокои цялата ярост, която изпитваше към тази дума. -"Приятели.", изплю тя. -"Това е всичко, което съм някога. Маринет, тихата. Маринет, надеждната. Рамото за плач. Тази, която ще направи повече и ще ви даде ризата от гърба си, ако я помолите! Винаги добра приятелка. Никога не ти ли е хрумвало, че искам повече от това?!"

Рамото й увисна и тя усети горещи сълзи да капят по бузите й. -"Само веднъж исках да бъда любима, а не приятелка. Някой номер едно. Мислех, че съм намерила някой, който да ме държи. Да ме целува. Да ме обича..." Гласът й се счупи и тя захлипа.

-"Черния Котарак те обича.", посочи Тикки.

-"Не мога да обичам Котаракът.", каза жалко Маринет. -"Никога не можем да се доближим по-близо от това, което сме сега. Не можем дори да знаем самоличността на другия, не можем да ходим на срещи...не е честно към нито един от нас. Да не говорим колко неудобни биха станали битките с демоните и покварените, ако някога се разделим..."