Духовете от Уол Стрийт

Духът от стената

Шумът се чу отново на горния етаж. Тогава с Джесика се чудехме наистина какво се случва. Качихме се, но отново нямаше нищо. Но решихме да погледнем в стаите и се натъкнахме на писмо, на което пишеше следното ,, не поглеждайте към стените, не ги пипайте, защото тя чува всеки ваш ход". Това беше писмо от стария Роджър умрял преди 2 години докато спи. И той се бе оплаквал от нещо, което го държало буден заради ,,духът от стените".
С Джесика бяхме шокирани и не знаехме какво да правим. Затова решихме да се свържем с професионален ловец на духове, който очевидно можел и да се свързва с тях. След два часа ловецът на духове наричан още Джордж Маклейн,  веднага влязъл в стаята, в която беше писмото от Роджър.  Ловецът ни казал, че никога не се е натъквал на такова зло. Джесика беше стресирана, а аз по-скоро объркан. Маклейн ни казал, че на това място, в което била построена нашата къща било домът на този дух, който сега се опитва да отмъкне дома ни.
Тогава и аз почнах леко да се плаша от случващото се. Джеси ми предложи да спя утях за тази нощ и на сутринта ще решим какво да правим. Съгласих се и потеглихме, а  оставихме останалата част на Джордж, защото нямаше какво друго да направим. През останалата част от денонощието Маклейн се чудеше какво забога е това и защо е в стените. Той си включил уреда, с който улавял чуждото присъствие. Устройството все повече и повече пилкаше. Той разбрал, че това не е на добре и нямаше как само един да махне това зло от къщата ми. Затова Джордж беше повикал асистента си. Наричаха го Купър. Купър не знаеше много как се случват нещата с намирането на духове поради простата причина, че той самия го беше страх от духове.
Докато в този момент Джесика и аз се нагласяхме  да поспим, защото след три часа трябваше да сме на училище.

- какво ще правим с къщата ти Макс!- попитала уплашено Джесика.

- Утре след училище ще разберем, казах аз с въздишка.

-Сега да поспим, тей като утре ще е тежък ден, промълвих аз.

-Лека Макс!
-Лека Джес!