Духовете от Уол Стрийт

Продължението

С Джесика, Аналийс и малкия Ранди бяхме вече в полицията. Разказахме какво се случва последните дни. И те ни отвърнаха, че ако имат време ще се свържат с нас за повече информация. Тей като беше 0:00 часа и бяхме единствените в полицията и нямаше как да се приберем в къщата, която очевидно е намръщеният дух. Имаше една полицайка- криминалистка на име Фиона Крейк и можеше да ни помогне. Тя ни разказа, че ако става въпрос за ,, намръщеният" , изобщо да не правим каквото и да е било. Също така каза как да се оттървем от него. Но за целта трябваше да се приберем в нас. Взехме и с нас и госпожица Крейк, за да ни помогне с ритуала. За този ритуал ни бяха нужни достатъчно свещи да ни обиколят, докато сме седнали на пода, след което трябваше да напръскаме със светена вода.
Чувствах как той все повече се приближаваше и приближаваше. Нищо не трябваше да свети освен сеещите, които осветяваха по голямата АСТ от хола. Той вече беше тук. Беше в кухнята. Чуваха се босите му крака по студените плочки.

-Разбирам да си дух, но да си с брадавици по краката е недопустимо!-отговори възмотително Джесика.

-Джес това е дух не е манекен!-отговорих аз

-Хей хора съсредоточете се върху ритуала-помолила мило Аналийс. Крейк вече го усещаше в хола. Бяхме с хванати ръце и затворени очи. Чувствах някаква странна сила зад мен. Нещо, като течение. Но просто игнорирах всичко странично. Той вече не можеше да ни доближи. Но трябваше нещо да направим, за да го прогоним. И за целта трябваше да издам някакъв шум на изпускане, тей като той обикаляше къщата ми. След изпускане на химикалка се чу как той от горния етаж бягаше и тропаше. "Намръщеният,, ме погледна със мрачен и зверски поглед пронизващ душата ти. Засили се към нас, но светената вода не му позволяваше да мине. Тогава се престраших и исках шериф Фиона да ми дава напътствия.

- Макс първото, което е не прави резки движения.

-Второ следи всеки негов ход.

-Тей като той е бърз, трябва да действаш моментално.

Отиваш в кухнята, тей като той е свързан пряко с теб, защото и ние дори да издадем шум той няма да го чуе. Трябва да си порежеш ръката. Знам не звучи много хубаво, но за да го забавиш трябва да направиш нещо малко първоначално, за да се спасиш.

-Добре шерифе. Ще успея! -казах аз уплашено и с треперещ тон.

- само не прави така, че да те пипне, защото пипне ли те лошо за теб, защото ако има физически контакт с теб, ще знае къде си. Така че както ти казах трябва да действаш бързо.

И така аз успях да се порежа с нож, нещо което никога не съм правел умишлено.
Успяхме да го забавим и излязохме от къщата и се запътихме към полицията и той естсествено ни последва. Докато бягахме Джес се спъна на камък, взеха я. Тя се беше наранила по крака, носих я до полицията, където успяха да и помогнат, бяхме вече в стаята на шериш Крейк, когато ,,намръщеният" вече беше в стаята, тогава го заловихме, тей де останалата част от екипа на Крейк помогна, за което сме благодарни.
И вече разбрах. Всяка седмица ще се срещаме с различни духове, които по една или друга причина ще искат да ни наранят, и ще идват все по-силни и по-силни.

-Макс, беше страхотен!- каза Аналийс въодушевено.

-Благодаря Анис- отговорих аз.

-Джес как си? -попитах аз притеснено, тей като след заловяването нищо не каза.

-Супер съм, просто леко ме боли главата, тей като ми дойде много днес.- отговори ми тя изщущително.

-Спокойно уверявам те утре ще си по-добре- отговорих уверително.