Духовете от Уол Стрийт

Нова седмица, ново начало

С Джесика подреждахме от купона от миналия ден. Беше мръсно и разхвърляно. След, като пооправихме решихме да се разходим и да забравим какво се беше случило до преди час.
Докато ходехме из парка видяхме далечната ми братовчедка Аналийс, с която не се бяхме виждали от години. Тя беше казала, че малко след Хелоуин щеше да дойде да ме посети.
Тя се беше променила много. Първоначално не можах да я позная, но косата ѝ ме подсети, че това няма кой друг да е освен тя.
Бях хипер щастлив, че я видях. Тогава я попитах:

-Анис, кога си дойде от Испания- попитах аз любопитно.

-Ами вчера към 0:00 часа и бях много изнурена и затова не успях да ти звънна. -Отговори тя.

-Добре, че и не звънна, че с братовчед ти бяхме под напрежение.- отговори Джесика вместо мен.

Та разхождаме се и се натъкнахме на нещо, което не бе кой знае колко странно, тей като в това градче винаги се случват странни неща. Та натъкнахме се на забравен от бога Лунапарк. Беше зловещо. Но решихме да влезем, защото нещо ни накара да влезем. Не са външни сили, а по-скоро инстинкт. Беше плашещо тихо. И се чуваха единствено стържещите камъни по земята , докато ходехме. Имаше и билеткабинка.
Някакво момче на име Ранди ни предупреди, като минаваше покрай нас, че не е безопасно да сме тук, защото това място е прокълнато.
От нас се очакваше да го послушаме, но си мислехме, че е поредната детска измишльотина и да не го послушахме, но естествено Ранди ни последва. От негови истории, които разказваше, докато бяхме в този изоставен Лунапарк, е че е бил изоставен точно на мястото, което сме сега от майка си, която е била престъпничка и хич не ѝ е било до деца и затова решила да изостави Ранди на това място и сега си нямал никой. И естествено ние го присъединихме към нашето семейство. Той бил полъскан, но ни предупредил  още веднъж , че наистина трябва да се махнем и ние го послушахме, за да не го повтори трети път. И докато отваряме вратата нещо я задържа и все едно беше заключена а нямаше нито дръжка, нико катинар. Стреснахме се, но всичко беше за секунди. Момчето беше право.

-Какво ви казах....!

-Добре съжелявам Ранди, че не те послушах.

-Не се извинявайте на мен, а на нея!

-На кой!-отговорихме ние с под смешка.

-Обърнете се!

-какво е това!-попитах аз уплашено, защото този дух с Джесика го видяхме и в нашата къща, като го прогонихме.

-Да вие я прогонихте, тя нищо не може да ви направи, но не се закачайте с нея, защото тя се свързва с други нейни съперници и нещата ще станат грозни-отговори Ранди.

Тогава осъзнахме, че направихме най-голямата грешка. Да влезем в този лунапарк, защото ние сме се свързали вече с това място и вече духовете, които имат контрол към нас, защото все едно са се свързали с нас могат да ни призовават и да си играят с нас.
Трябваше да се пребираме, тей като трябваше да учим с Джес за утрешното изпитване. Пребрахме се и нали Аналийс дойде с нас, защото я поканих, за да не се делим. Имах предчувствие, че ще стане нещо странно и така и предполагах. Първо звънна домашния телефон за доставка на мебели, но нито сме поръчвали мебели, нито е имало хора отвън. Второ видях нещо в далечния ъгъл на хола. Беше все едно е сянката на закачалката, но беше с почти човешка фигура. Джесика и Аналийс също го видяха отидохме тримата видим какво е това и видяхме Ранди. Той беше обладан от нещо, защото гледаше в тъмнината и посочи тъмнината.

-Ранди какво сочиш?-попитах аз притеснително

-Мама!, мама е там, гледа ви.

-Кой! Майка ти! Но тя починала ли е!

-Да в катастрофа Макс! Беше инцидент, не трябваше да става така.

-добре спокойно- отговорих аз успокоително.

-Той идва за вас.-отговорило момчето

-КОЙ?-попитах аз.

- намръщеният- казват, че не е добре да го срещаш. Знае къде живеете. Той се е свързал с вас докато сме били в лунапарка.

-бягайте момчета и момичета, БЯГАЙТЕ.- казал гласът от тъмнината той идва.

С Джесика и Аналийс взехме най-важното а именно телефон, за да се свържем с полицията.