Духовете от Уол Стрийт

Всичко отново е нормално

Вече беше сутрин и както по навик преди да тръгнем с Джесика си миехме зъбите. Но тази сутрин тръгнахме по-рано от къщата на Джеси, за да видим какво става в дома ми. Оказа се Маклейн бил изпаднал в шок от това, което видял. Беше се уплашил и избягал. Но помощника му беше още там. С Джесика се затичахме към него и питахме какво се е случило през нощта и защо ловецът е изчезнал. Той им казал:

- Вижте не знам кои сте вие, но в тази къща се крие нещо, не знам какво е, но е зло. Казал той уплашено

-Не мога да повярвам, Макс какво ще правим?-попитала притеснително-уплашена

-Каквото и да направим, трябва да махнем това чудо от дома ми.- Отговорих аз гордо, но леко колебливо.

Лека по-лека с Джес влизахме в къщата, но веднага, като влязохме вратата се затвори рязко и нямаше какво да направим освен да викаме за помощ. Усещах как приближаваше с всяка изминала секунда. Сърцето ми туптеше силно, а Джеси беше изпотена от страх и беше много уплашена. Аз я криех, бях я прегърнал адски силно, но нещо я дръпна рязко и я завлече в стаята, която видяхме предупредителното писмо.
Аз се качих на спринт на горния етаж, тогава тя се появи, не знаех как да реагирам и извиках от инстинкт. Щях да препадна, но се въздържах.

- ДЖЕЕЕС, добре ли сиии!- виках аз уплашено и притеснено.

-Не се притеснявай за мен, пази себе си!

Тогава почнах да се защитавам, но нямаше полза, тей като духът знаеше всеки мой ход, затова реших да пречупя, като говоря за любов, щастие и положителна енергия. Извиках на Джес плана какъв е и почнахме да действаме.

-Джес, винаги съм те обичал, винаги си била човека, който се е грижел за мен, винаги си била изпълнена с толкова лпбов и съпричастие!

-Макс, ти винаги си бил човека, който ме е разбирал, винаги си бил нещото, което ме крепи още на крака.

Тогава духът бил почти без сили, но с оставащите му сили разви скорост и се качи веднага на втория етаж, където беше Джес.

-ДЖЕЕЕЕСИКАААА ПАЗИ СЕЕЕЕ!-извиках с всички сили

-МААААКС ПОМООООЩ! ТЯ Е ТУУУУК!- отвърна Джесика.

-ИДВАААМ Джес!

Когато отидох беше късно, тя беше убила човека, който беше единствения ми близък човек до мен в този момент.
Тогава бях изпълнен с енергия, която никога не имал. Не знаех какво да направя.

-Чакай, какво е това зад писмото!- говорех си аз на ум

-А това е нещото, с което мога да прогоня духът.

-изрекох думите:,, върни се от там, от където си дошла, бъди щастлива, бъди в онази твоя прекрасна къща, обичам те".

Тогава се случи!

Всичко беше както беше преди!
Благодаря на Роджър много, че успя да спаси мен и Джесика.  Тогава веднага се пресичах към Джески и я прегърнах много силно.

-Джес как си, нещо направи ли ти!

-Дори и да ми е направила, ти беше смел, храбър и достоен приятел.

-Ма моля ти се, това беше малко.-отговорих аз горделиво.

-Не ми скромничи Макс. Знам, че си зашеметяващ.-отговори подигравателно Джесика.

-Не ми се подигравай!

-Обичам те Макс!, благодаря ти , че ме спаси.

-Джес знаеш, че за теб всичко.

-И какво всичко свърши, така ли да разбирам. Надви онзи дух. Сега на карате ли да те записвам-подигравателно и закачливо попита Джесика Макс.

- А виж какво, следващия път ти ще ме спасяваш от нещо,-отговорих аз с лека над смешка.

-Нямаш проблеми Макси!

И така всичко завършило супер. Докато не дошла новата седмица. Нова седмица ново начало казали хората. Тогава Макс и Джес почнали да подреждат недоподреното. И се готвели за следващия ден.