Виждал ли си как, загърната във сянка,
към теб тя скришом отправя своя взор,
очаквайки към нея да погледнеш,
и да й отвърнеш със любов...
Тя до теб застава, мълчалива.
Ала ти не чуваш как
моли те към нея да погледнеш. Моли да отвърнеш със любов...
През теб минава прокълнатият й глас,
през нея пък - призрачната ти стрела.
Пронизваща. Но пак не я поглеждаш,
Отново не отвръщаш със любов...
Следва те - безмълвна и невидима:
за нея си утеха и закрила...
Но да съзреш това ти не успя.
Не успя да й отвърнеш със любов...
Искаше с ръце да те обгърне,
но ти...но ти не бе готов.
В погледа й глас невинен шъпне:
"Любими мой, отвърни ми със любов..."
