We belong together

Трета Глава

Скъпи ученици - започна тя - добре дошли в нашето училище за таланти! - тя направи пауза и всички заракопляскаха. Говореше някак сладникаво и изкустввно и определено не ми допадаше. - Тази година с гордост можем да заявим, че сме два пъти повече от колкото миналата. Това обаче означава, че всеки извикан по име ще трябва да си избире другар, с който да представят един номер. - на устата си имаше невъзможно широка усмивка, която колкото беше широка, толкова беше и фалшива. Из залата се чу неодобрително шушукане. След няколко секунди директорката удари силно с токчето си по пода и всички се смълчаха. - Така. Тази година за разнообразие ще почнем отзад напред. Явор Тишев е първи. Какво ще правиш и с кого ще го правиш. - започна да го разпитва тя. Спрях да слушам и затворих очи. Просто стоях така игнорирайки случващото се около мен, затворена в собствения си сигурен мехур на самотата. След определено време, в което си лежах така на стола Линдзи ме побутна и каза, че е неин ред. Усмихнах се и кимнах насърчително да върви.
- Линдзи Прайер - обяви директорката и приятелката ми стана. Тя отиде до дъската и взе маркера. Тогава директорката се прокашля, уж тактично и каза, че трябва да си избере партньор. Линдзи се намръщи.
- Аз ще докажа една изключително трудна теорема. Не мисля, че някой би ми помогнал с това, а освен това отнема само няколко минутки. - каза умолително тя. Директорката я гледа изпитателно няколко секунди и след това се съгласи с въздишка. Линдзи с усмивка започна да пише по дъската. Не след дълго усмивката изчезна и тя напълно се съсредоточи върху работата си. Гледах внимателно как скоростно изписва доказателството на задчата, опитвайки се да вникна, но още от малка не ме биваше в математиката и след малко изгубих интерес. Отново се облегнах назад, ако така вървяха с имената аз щех да съм една от последните. Затворих очи. След малко усетих мякой да сяда до мен. Вдигнах глава и видях приятелката си. Поздравих я за добре свършената работа и тя ми се усмихна. Отново спрях да обръщам внимание на всичко около мен. Не знам колко време след това ми се прииска да погледна на подиума. Там имеше момче. Със светла коса, черни дънки, огнено червена тениска и.... лешникови очи. Ахнах, когато погледът му се спря на мен. Той ме гледаше втренчено и също толкова изненадано. Всичко около мен изчезна. Изправих се като хипнотизирана, в същияг момент, в който той вдигна ръка и ме посочи. Очевидно партньорът ми на това прдставяне щеше да е мистериозното момче с лешниковите очи. Поех си дълбоко въздух и закрачих към него.