ТИЙН

Глава VIV - " Happy Halloween "

Фестивалът "Halloween" вече беше дошъл в градчето Далас. Навсякъде можеше да се видят деца, хора ... че дори и домашни любимци , облечни с костюми и маски. Атмосферата беше забавна, вълнуваща и спокойна. Това беше същинско затишие пред буря. Всички ще помнят празника, след опитът за убийство над Ребека, което ще се случи тази вечер.
Тя и Хари вече слизаха по стълбите, облечени със своите костюми.
•Анита - Еха, изглеждате чудесно!
•Ребека - И аз мисля същото.
•Дейвид - Прекарайте си хубаво, деца.
•Хари - Реби, чу ли нещо? Защото аз не чувам нищичко.
•Анита - Хари, не започвай отново! Дръж се по-възпитано с баща си.
•Ребека - Да, Хари! Дръж се по-възпитано с човека, който е крадец, измамник, изнасилвач... и всичко друго, но не и "баща".
•Анита - Достатъчно! Вече прекалихте! От няколко дни само обиждате и тормозите баща си.
•Дейвид - Остави ги! Имат право да ме съдят. Виновен съм.
•Ребека - Хайде, Хари, да се махаме от къщата на ужасите.
Хари и Ребека излязоха от къщата и настана неловка тишина.
•Дейвид - Ще приготвя вечерята...
Той отиде в кухнята, а Анита се замисли за нещо...
 
•   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •   •

Ребека и Хари вече бяха престигнали на фестивала. Навсякъде имаше тийнейджъри с маски и костюми, страховита украса и силна музика. Купонът беше на макс.
•Хари - Уау, за пръв път присъствам на такова голямо парти.
•Ребека - Това не е парти, а фествивал, тъпчо... Ще ходя да си налея вино. Искаш ли?
•Хари - Не, мерси. Ще потърся Питър.
•Ребека - Добре, бъди наоколо, не се отдалечавай.
Хари навлезе в тълпата, за да търси Питър. Ребека си взе чаша вино и отпи. Тогава при нея дойде Сара, която беше разтревожена.
•Сара - Здравей, Реби! Как си?
•Ребека - Какво става? Забавляваш ли се?
•Сара - Не особено... Исках да поговорим за нещо.
•Ребека - Какво те тревожи?
•Сара - Искам да ми дадеш женски съвет. Как да накарам Антонио да се върне отново при мен? Знам, че все още ме обича и желае... Просто н,е знам какво се случи и защо ме остави.
•Ребека - Миличка, честна ли да бъда? На момчетата им писва едно и също. Щом той е предприел такава крачка да те изостави, значи или си му омръзнала, или просто вече не изпитва нищо към теб.
•Сара - Мислиш ли го?
•Ребека - Виж, приятели сме. Казвам го за твое добро. Най-добре е да го забравиш и да продължиш напред. Не може да насилваш нещата.
•Сара - Може би си права... каква глупачка съм.
Ребека се усмихна подло и доволно.
•Сара - Благодаря, че ме изслуша!
•Ребека - Няма за какво. Приятели сме. Е, аз ще се забавлявам. Чао засега!
Ребека се обърна и навлезе в партито, но точно тогава от задния джоба падна телефонът й.
Сара го забеляза, но беше късно да извика по нея, защото Ребека вече се беше отдалечила.
Сара се наведе, протегна ръка и взе телефона. В този момент, Антонио изпрати съобщение на Ребека.
•Сара - Съобщение от Антонио? Да не би да ни е видял заедно с Реби и да е решил да се съберем?
Тя се зарадва, след което отвори съобщението. За нейно щастие, или нещастие, телефонът нямаше парола.
Тя прочете гневното съобщение на Антонио към Ребека, което гласеше.
•Антонио - "Що за човек си ти? Повече не искам да имам нищо общо с теб.
Првила си секс с брат ми, докато си била и с мен. Ти си чудовище, кучка и лицемерка. Ще си платиш за всичко и то много скоро. Запомни го! "
След като прочете съобщението, Сара беше обзета от шок и яростен гняв.
•Сара - Малка курва... Ще те убия!
Сара се ядоса и тръгна да търси Ребека, която беше с Хари и все повече се наливаше с вино. По всичко си личеше, че започва да се напива.
•Хари - Престани да пиеш!
•Ребека - Мамо, ти ли си? Хахаха... Ще се забавлявам колкото искам, нали?
•Хари - Вече си пияна... остави бутилката.
•Ребека - Разкарай се, Хари! Ела да те прегърна. Ти си толкова добричък. Хихих...
•Хари - Дай ми търпение, Боже .
Сара идваше разгневена към тях.
•Ребека - А, Сара? Как си? Какво стана с Антонио?
Сара я погледна за секунда в очите, след което й удари силен шамар.
•Сара - Ти си пълна курва, Ребека? Знаеш ли го? Мразя те!
•Ребека - Какво правиш?
•Сара - Не се прави, че нищо не знаеш. Ти си толкова лицемерна. Повръща ми се от теб.
•Ребека - Ясно, значи си разбрала, че Антонио избра мен вместо теб. Ха-ха.
•Хари - Какво? Антонио и ти?
•Сара - Ти си нищожество! Обещавам ти, че жестоко ще съжаляваш за това което направи и то още тази вечер! Запомни го! Как може да бъдеш с двама братя едновременно и да ги разиграваш?
•Хари - Реби, това вярно ли е?
•Ребека - Да, вярно е! Обичам Антонио, но Филип също. Не разбирате ли? Обичам и двамата.
•Сара - Ти си психопатка... Край вече! Игричките ти свършват тази вечер.
Сара си тръгна ядосана и разплакана, а Ребека отпиваше от чашата си с бяло вино и се усмихваше.
•Хари - Това никак не беше хубаво!