ТИЙН

Глава III - " Направи го! "

        ▪ ▪ Нощта на злополуката ▪ ▪
                         (Октомври)

Цялата гора светеше в червени и сини светлини от бурканите на полицейските коли. Навсякъде беше оградено с полицейски ленти. Беше дъждовно и мъгливо, което допринасяше за зловещата атмосфера.
- Шерифе, открихме нещо! Насам!
Шерифът се затича и отиде при другите полицаи.
- Открихме оръжието на престъплението. Сложихме го в торбичка.
•Шерифът - Какво е това?
- Счупено шише от алкохол. Също така намерихме и телефона на Ребека.
•Шерифът - Чудесно! Закарайте го да го отключат. Може да ни покаже нещо повече свързано с извършителя.
- Невъзможно е. Телефонът е счупен. Не става нищо от него.
•Шерифът - Мамка му!
•Шерифът - Продължете да разследвате. Изпратете телефона и бутилката в лабораторията, може да има отпечатъци. Ще открием кой е идвършителят и ще бъде наказан.

                     ▪  ▪  ▪  ▪  ▪  ▪  ▪  ▪  ▪  ▪

Ребека, Хари и майка им Анита вече бяха в болницата. Хари беше включен на системи, след като лекарите промиха стомаха му от високото съдържание на алкохол.
Двете седяха извън болничната стая на Хари и го наблюдаваха.
•Анита - Не мога да повярвам, че точно ти ме излъга, Реби.
•Ребека - Мога да обясня, ние просто...
•Анита - Спри! Имах ти доверие. За Хари знам, че е безотговорен, но от теб не го очаквах. Трябваше да го пазиш и най-вече - да не ме лъжеш!
•Ребека - И ти щеше просто да ни пуснеш на партито, така ли? Помниш ли кога запоследно сме ходили на такова? Баща ни ни държеше като затворници в онази къща и не ни позволяваше дори да се покажем навън. Нямахме приятели, нямахме си никого. В училище всички ни наричаха "аутсайдъри" знаеш ли защо? Защото ни беше страх да заговорим някое дете, за да не разбере татко и да ни бие.
•Анита - Успокой се и ела на себе си. Отново намесваш Дейвид в разговора ни. Той няма нищо общо с това, че брат ти лежи в онова болнично легло.
•Ребека - Да, мамо... защото той е виновен за всичко това. Ясно? Ако не беше такова чудовище, нямаше да се местим в нов град и в нова къща. Нищо от това нямаше да се случи. Знаеш ли, радвам се, че вече го няма.
•Анита - Достатъчно! Върви си!
Ребека започна да плаче, погледна майка си с разочарование и си тръгна от болницата.
- Госпожо, трябва да попълните документите за изписване на пациента. Елате с мен!
•Анита - Разбира се!
Анита последва доктора. Точно тогава, в стаята на Хари влезе мъж с черни обувки. Той бавно стъпваше по пода и се доближи до Хари. Хари отвори очи и видя мъжа, след което започна да пищи от страх.
•Хари - Нееее... помощ! Той ще ме убие. Помощ!
Лекарят и Анита дойдоха незабавно в стаята.
•Анита - Миличък, добре ли си?
•Хари - Той е тук. Ще ме нарани. Искам да се махна от тук. Изкарай ме от тук. Направи го!
- Успокойте се! В стаята няма никого.
•Хари - Беше тук, погледна ме в очите.
•Анита - Кой беше тук?
•Хари - Татко!
•Анита - Скъпи, успокой се. Баща ти е мъртъв. Сънувал си го. Нали?
- Ще му включа още една система. След като изтече, може да си вървите.
•Анита - Благодаря ви!
Лекарят излезе от стаята, а Анита прегърна Хари.
•Анита - Успокой се! Тук съм!