ТИЙН

Глава VI - " От любов до омраза"

Ребека гледаше притеснено в очите на Филип.
•Филип - Ще ми кажеш ли откъде се връщаш и защо ме излъга? Майка ти е във вкъщи.
•Ребека - Ами... аз...
•Филип - Не можеш да ми кажеш, нали? Беше ли с друго момче?
•Ребека - Филип...
•Филип - Питам те конкретен въпрос, Реби! Беше ли с друго момче?
Ребека го погледна в очите, след което наведе глава.
•Ребека - Да! Аз... съжалявам.
•Филип - Нима за теб съм нищо? Защо го направи? Защо не ми каза?
•Ребека - Имам чувства към теб и не го крия, Филип... Толкова ми е приятно с теб. Сексът с теб беше толкова прекрасен. Харесвам те истински... но също така имам чувства и към друг човек. Много съм объркана. Не знам какво да правя.
•Филип - Кой е този човек? Кажи ми!
•Ребека - Аз... не мога...
•Филип - Защо не можеш? Просто ми кажи името на шибаното копеле!
•Ребека - Успокой се!
•Филип - Как да се успокоя? Сега разбирам, че всичко между нас е било просто заблуда. Използвала си ме като второ колело. Така ли?
•Ребека - Не, разбира се...
•Филип - Бях готов да се променя заради теб, знаеш ли защо? Защото никога досега не съм се влюбвал толкова бързо и толкова силно. А тази вечер с твоите думи ми заби нож в гърдите.
•Ребека - Не съм искала! Моля те... изслушай ме!
•Филип - Достатъчно! Ще си платиш за всичко! Ще си платиш за фалшивата любов, която ми подари.
Не искаш да ми кажеш в кого си влюбена... бъди сигурна, че сам ще разбера!
Филип се ядоса, след което си тръгна, докато Ребека гледаше отчаяно в отдалечаващата му се кола. Тя влезе в къщата си и седна на масата в хола.
•Анита - Здравей, мила, прибра ли се?
•Ребека - Предполагам...
•Анита - Хей, какво има? Струваш ми се тъжна.
•Ребека - Няма нищо. Просто съм уморена. Всъщност ще си взема душ и ще си лягам.
•Анита - Добре, почивай си! Къде е брат ти?
•Ребека - Не знам, не е бил с мен.
•Анита - Къде се губи това момче...
Ребека стана от масата и се качи в стаята си.
Филип тръшна вратата на къщата си и тръгна към стаята си, но видя брат му Антонио да седи тъжен на масата в хола.
•Филип - Какво става? Защо седиш в тъмното?
•Антонио - Изневерих й...
•Филип - На кого? Сара ли?
•Антонио - Да!
Филип се приближи към брат си и седна до него на масата.
•Филип - Какво се случи?
•Антонио - Целунах друго момиче... дори не знам защо. Просто тя ме разбира толкова добре. Сякаш е по-добра версия на Сара.
•Филип - Тогава не трябва да съжаляваш. Сара не беше за теб и го знаеш. Дай шанс на другото момиче, братле, след като я харесваш.
•Антонио - Не я харесвам... аз просто... ъх, не знам.
•Филип - Какво ще загубиш?
•Антонио - Не знам...
•Филип - На мен току-що ми вързаха танекия. Каза ми, че е влюбена в мен, но и в друго момче.
•Антонио - Това е много лошо... обърканите момичета могат да съсипят живота ти. Затова далеч от нея, братле.
•Филип - Ще си плати за това, както и негодника с нея.
•Антонио - Хах, беше примерен за две минути и сега си отново същия кретен.
•Филип - Не си забавен, Антонио...
•Антонио - Знаеш ли... липсваха ми разговорите ни заедно. Понякога се караме за глупости, но те обичам.
•Филип - Аз също те обичам. Ти си мой по-малък брат... макар и с една година, хах.
•Антонио - Да, така е!
•Филип - Ще си лягам... Лека нощ!
•Антонио - Лека нощ и на теб!
Филип потупа брат си по рамото, след което се качи в стаята си.
През това време, Ребека изпрати съобщение на Антонио по телефона.
Той го взе в ръце и отвори съобщението, в което пишеше :
- "Извинявай за това, което се случи преди малко. Обади ми се утре. Не искам да те губя."
Антонио хвърли телефона на масата и въздъхна.