Fire and Fury

Втора част

Звукът от изтрела прокънтя в празната зала.

- Отново

Още един изтрел. Втори. Трети.

- Потресаващо – равният тон на гласа ѝ вече му лазеше по нервите.

- Всичките са във вътрешния кръг!

Даже не го удостои с отговор преди да го накара да продължи със стреблата. Всеки ден през последните две седмици започваха деня с ръкопашен бой, продължаваха със стрелба и завършваха с още спаринги. И въпреки всичко ѝ се струваше, че няма почти никакъв напредък. Напълно ясно съзнаваше, че е под голямо напрежение, но това се отнасяше и за нея и въпреки всичко даваше всичко от себе си по време на тренировките без да се жалва на всеки няколко минути.

Още един изтрел прокънтя в залата. Втори. Трети.

- Наистина започва да ми писва от едно и също всеки ден – той се обърна към нея и остави пистолета на стойката отстрани. – Мерникът ми е достатъчно точен. Не мислиш ли, че е време да сменим с нещо по-полезно? Така или иначе няма да ми се налага...

- Няма да ти се налага какво? – Даже окото ѝ не мигна преди да изстреля отговора си. – Няма да ти се налага да стреляш? Да раниш някого? Да убиеш дори? – Приближи се опасно близо до него, докато изговаряше всяка дума отчетливо. – Нямаш си и на идея на какво са способни тези хора. Съмнявам се малкото ти мозъче дори да побира какво може да са ѝ причинили до момента. А смееш не само да се съмняваш в методите ми, но и да си мислиш, че просто ще можеш да влезеш, да удариш два юмрука и да си излезеш с нея – гласът ѝ остана все така равен, а лицето ѝ вече беше непосредствено пред неговото. – Приготви се за смърт. А сега продължавай със стрелбата, докато не уцелиш центъра поне 20 пъти последователно.

Завъртя се на пета и го остави в залата. Бутна вратата за навън и слънцето блесна жестоко, докато очите ѝ се нагаждаха. Излезе без ясна представа какво да прави. Знаеше единствено, че не издържаше повече в една стая с него. Единственото ѝ успокоение беше, че след няколко дни планът влизаше в сила, спасяваха Мая и се връщаше към нормалния си живот без повече никога да ѝ се налага да вижда който и да било от двамата. Докато вървеше към мотора си, в главата ѝ изникна последният път, когато беше видяла Мая. Тъкмо приклъчваха вечерната си тренировка и се готвеха да излязат някъде, когато тя ѝ съобщи, че приключва работата си в огранизацията. И после всичко отиде по дяволите. Изруга, качи се на мотора си и просто потегли с надеждата безцелното каране да разсее мислите ѝ.