12.

34 4 3
                                        

На сутринта се събудих и усетих нещо около мен. Беше ръката на Тае. Отместих я леко да не го събудя и отидох да се къпя. Като излязох Тае не беше на леглото.
Облякох се на спокойствие и слязох долу. Тае правеше нещо в кухнята.

- Какво правиш? Нали не подпалваш къщата?
- Правенето на кафе едва ли е подпалване.
- Ами не знам.
- Заповядай. - каза Тае и подаде чашата с горещото кафе.
- Благодаря. Къде са другите?
- Не знам. Отишли са някъде.
- Какво ще правим?
- Не знам, но предпочитам да правя нещо, преди стадото кози да се е прибрало.
- Прав си. Да гледаме филм?
- Страхотна идея.

Тае и Су си направиха пуканки. Само това можеха да ядат за закуска, както и чашите кафе, които Тае направи. Явно останалите са отишли на пазар.
След около 2 часа другите се прибраха.

- Ехо? - Каза Джънг.
- Тук сме. - извика се Тае.
- Здравейте влюбени.
- Какво?! - казаха едновременно Тае и Су.
- Да. Та вие.....
- Спри! Ще говорим за това на вечеря. - каза студено Кук.
- Добре шефче. Какво гледате? 365 дни?
- Какво?! Ти нормален ли си? - каза Тае и беше се опулил.
- Той никога не е нормален. Трябва да разберете. - казах аз.
- Така ли? Д знаеш, че се уча от по-големите.
- Току що Джънг ти намекна, че ти си примера му. - каза Тае.
- Много добре знам. Май обаче той не знае какво ще си получи в замяна. - Су стана и се хвърли на Джънг. Той падна на земята, а тя бе върху него.
- Ще видим кой ти е пример. Нахалник.
- Махай се от мен слон такъв.
- Косел.
- Усойница.
- Резил.
- Идиоти.- включи се Тае.
- Млъквай пръдльо. - казаха и двамата в един глас.
- Добре де. Ама какво ще кажете да се спрете?
- Той си го заслужава.
- Ох бе не ме скуби.
- Няма. Аллллл.... Лайненце черно.
- ВЕДНАГА СПРЕТЕ! - извика се Намджун. - Вечерята е готова, и ако смятате да продължавате ще си легнете гладни. Ясен ли съм?
- Да. - Су стана и се запъти към кухнята. - Престани бе.
- Какво да направя? Имаш як задник.
- Моля?
- Брат съм ти. Ако Тае го каже тогава го бий. Мен не ме. - вдигна ръце Джънг.
- Добре тогава.

- Защо я удари? - попита Тае.
- Не ти ли хареса как се друса? - засмя се тъпо малкия.
- Не разбира се. Не съм извратеняк като теб.
- Аз не съм. Не харесвам сестра си. Да може да е красива, но не по твоя начин.
- Ооо, я стига. Накрая и аз ще те набия, като сестра ти.
- Давай ако можеш.

Тае подгони Джънг. Той се скри зад сестра си.

- Бъзльо ела бе. Нали си много смел. Давай.
- Тае остави го.
- Няма. Той говори пълни глупости.
- Не е вярно. Ще си поговорим с теб Таехьонг. - Каза Джънг и премижи очи.
- Айшшш... Момченце.
- Спри Тае. - каза Су. - Какво толкова станало?
- Нищо. - казаха и двамата.
- Аха... Добре сега се махай от гърба ми.
- Добре де извинявай.

IS IT A TRUE LOVE? Where stories live. Discover now