IS IT A TRUE LOVE?

8

Рано сутринта, Юнги стана. Облече се и тръгна. Отиде пред дома на Лий. Когато излезнаха пак ги закара. Оставиха Пинк на градина.

Лий: Защо го правиш? - каза въпросително тя.
Юнги: Кое? - Юнги се правеше на ударен.
Лий: Помагаш ни.
Юнги: Имате нужда.
Лий: Може би, но се чувствам малка.
Юнги: Аз искам да ви помогна.
Лий: Но няма нужда.
Юнги: За мен има.
Лий: Добре, но не прекалявай.

Юнги спря колата и погледна Лий, която беше притеснена и учудена защо спират, като сградата,в която работеше беше след завоя.

Юнги: Лий......
Лий: Какво има?
Юнги: Аз..... Ами...... Къде точно каза, че е сградата?
Лий: След този завой. -посочих.

Юнги спря там. Благодарих му и тръгнах да излизам, когато нежна ръка ме хвана.

Юнги: Чакай.....

Аз се върнах в колата. Юнги погледна на долу. След това усетих топлите му устни върху моите. Беше ми приятно, но беше нередно. Отделих се и го ударих.

Юнги: Лий.... Лий чакай.....

Лий започна да тича. Ох как може да съм толкова тъп. Та ние се познаваме от вчера. Защо съм такъв идиот.
Ядосан потеглих към вкъщи. Когато се прибрах всички бяха станали.

Чанг: Ооо, Юнги. Да не би пак да се видя с онова момиче?
Юнги: Ако съм не е твоя работа.

Юнги се качи по стълбите и се чу тряскане на врата. Защо беше ядосан.

В работата на Лий.

Г.т. Лий
Т-той ме целуна. Дали ме харесваше? Мисля, че и аз имам симпатии към Юнги.

Лий докосваше устните си, когато шефът й влезна.

Шефът: Работиш ли?
Лий: Да.
Шефът: Да знаеш. Повечето от отдела отиват на важна пресконференция. Тя ще е в Пусан. През тези дни няма да се работи тук.
Лий: Колко дни няма да ви има?
Шефа: Ами най-много една седмица.

~~~~ в края на работното време ~~~

Стана 17:20. Нямах време да стигна до градината на Пинк. Веднага се извиних, че тръгвам толкова рано. Добре, че шефа не е гаден, че досега щях да съм безработна.

Когато излязох видях колата на Юнги. Той явно ме видя, защото излезе и дойде към мен.

Юнги: Здравей.... Ам...... -почеса се зад врата. -  Да те закарам?
Аз: Да. До градината на Пинк.
Юнги: Знам.