15.

40 1 8
                                    

1 месец по-късно

Тае: Су, искам да ти кажа нещо от доста време. Обаче ти вече си заета и да....
Аз: Слушам те.
Тае: Харесвам те. Даже това е най-малкото което мога да кажа за чувствата си към теб. Даже се влюбих. Първата ни среща не мина добре, но след това всичко беше много приятно.
Аз: И аз теб Тае.
Тае: Какво?
Аз: Чу ме.
Тае: Сериозно ли? Ама Джънкук?
Аз: Сега ще отида да му кажа.
Тае: Добре. Аз ще чакам отговор.

От случката миналия път Тае и Джънкук не си говорят. Какво толкова им стана? Една шега..... Явно Джънкук го е приел лично. Ще говоря с него. Имам и още нещо да му казвам. Точно това нещо.

През последните седмици не изпитвам същото към него. Каквото изпитвах се прехвърля към Тае даже по-силно. Не знам как ще реагира и ме е страх. Не искам да се сбият заради мен.

Отидох в стаята на Джънкук. Там го нямаше. Слязох по стълбите и видях брат ми.

Аз: Петел, къде е Джънкук?
Джънг:Що трябва да ти казвам, антилопке?
Аз: Защото то търся.
Джънг: Мисля, че е в стаята на Джими.
Аз: Какво прави там?
Джънг: Каза, че иска да говори с него и се качи.
Аз: Ок. Мерси.

Качих се и отворих вратата. Потресаваща гледка връхлетя окото ми. Какво правеше Джънкук върху Джимин? Защо Джими не без тениска със смучки?

Аз: Дж-джънкук? - стоях на вратата вцепенена.
Джънкук: Су?! Боже! Не е това, което изглежда.
Аз: Довършите си. После ще говорим.
Джънкук: Су, чакай! Съжалявам. Ще ти сереванширам Джимин.
Джимин: Няма проблем. Оправи си взаимоотношенията аз те чакам.

Джънкук отиде в стаята на Тае и Су.

Джънкук: Су, искам да говорим.
Су: Сега? Нали ти казах....
Джънкук: Сега! Веднага! Тае излез ако обичаш.
Тае: Добре. -двамата със Су останаха насаме.

Джънкук: Не е това, което изглежда.... Всъщност трябва да знаеш истината. Вече не изпитвам същите чувства към теб Су. Не искам това да те наранява. Моля те не го приемай тежко.
Су: Джънкук! Всичко е наред. И аз искам да ти кажа нещо. И аз не изпитвам същите чувства към теб. Няма да страдам затова, че вече просто не се харесваме. Искам да си останем добри приятели.
Джънкук: Наистина?
Су: Да. - последва прегръдка от страна на Кук.
Джънкук: Благодаря ти!
Су: Не е нужно. Сега отиди и се забавлявай с Джимин. Надявам се той да е истинската ти любов.
Джънкук: Да се надяваме. - Той отиде там.

IS IT A TRUE LOVE? Where stories live. Discover now