IS IT A TRUE LOVE?

18.

Г.т. Лий
Събудих се наспала се, което не се е случвало от доста време. Огледах се и това не беше моята стая, не бях на моето легло, нито съм с мои дрехи. Обърнах се надясно и до мен беше Юнги. Без тениска! Извиках и се отдръпнах назад. Естествено, че края на леглото ще е близо и аз ще падна.

Юнги: Хей, добре ли си? Какво стана?
Лий : Какво... Така де... Как си?
Юнги: Спи ми се.
Лий: Може да спиш ако първо ми обясниш какво става.
Юнги: Ами заспа в колата и дойдохме тук и спеше тук.
Лий: А защо при теб?
Юнги: На дивана ли искаше?
Лий: Не.
Юнги: Тогава....
Лий: Защо съм с твои дрехи предполагам?
Юнги: Не можех да те оставя да спиш с тази рокля. Първо щеше да в смачкаш и не удобно. Затова те преоблякох.
Лий: Ти си ме преоблякъл?!
Юнги: Ами..... Да...

Хванах се за главата след това си разтрих лицето и изругах на ум.

Юнги: Ако си мислиш, че нещо съм видял не се безпокой.
Лий: Не ти вярвам, но щом казваш.
Юнги: Лий аз няма да направя нищо без одобрението ти.
Лий: Не съм одобрила да ме обличаш.
Юнги: Това е защото ме е грижа за теб.

Седях и го гледах в дълбоките, красиви кафеви очи. Не мога да повярвам как можах да се влюбя в този човек. Какво казах току що? Признах на себе си.

Юнги: Съжалявам, ако...
Лий: Не... Не се притеснявай. Благодаря. За всичко.

Той ме погледна в очите. Усмихна се малко и после погледа му се насочи към устните ми. Започна да съкращава разстоянието между нас. Лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Тогава той разби устните си в моите, правейки нежна целувка. Аз отвърнах знаете защо. Той се отдели и ме погледна.

Юнги: Лий харесвам те.... Не! Това не е вярно. Аз те обичам! Влюбих се в теб. Откакто те видях да тичаш към болницата. От тогава насам не спирам на те обичам.
Лий: Юнги....
Юнги: Ако не изпитваш същото, което е много възможно няма да ти се сърдя.
Лий: И аз теб.
Юнги: Какво ти мен?
Лий: И аз те обичам.

Тогава той се усмихна и ме целуна като ме хвана за талията и ме сложи в скута си. Засмях се измежду целувките.

Юнги: От тук нататък си само което момиче. Който те пипне ще живее под земята в дървен ковчег.

Аз пак се засмях и се целунахме. После той си сложи тениска и слязохме долу.

Джин: Хей хора направихме закуска. Тя защо е с твоя тениска?
Чанг: Какво чуват ушите ми? Нещо интересно с Юнгито и Лий.
Юнги: Сега реши да я облече и аз й дадох.
Джин: Добре тогава. Сядайте преди да са изяли храната.