Трой:
Мамка му ,мамка му , мамка му - изпсувах поне още няколко пъти , защото знаех ,че закъснявам за важна среща , а не се виждаше и малка вероятност да мръдна от сегашното задръстване , в което бях попаднал . Очертаваше се интересна седмица – знам . Първо трябваше да се видя с новия акционер в компанията , в която съм сложен като „главния на главните" (дело на баща ми) . За този човек не знаех абсолютно нищо , освен че идвал от Англия и държал да работи с неговия екип ,който включвал него и някаква си дизайнерка ...На кого ли му пука ? Да минем на големия проблем – Маделин ! Изкусителна блондинка ,но абсолютен въздух под налягане ,с който трябваше да излизам ,за да са щастливи родителите .
След час вече бях в офиса си проверяващ всички мейли и приготвящ се за срещата с въпросния господин Дейвис . Когато влязох в стаята бях приветстван от моите най-доверени хора и господин Дейвис .
Поздравих асистентката ми Мия и се здрависах с новия си съдружник :
Т: Е , смятам , че времето и на двама ни е ценно , затова предлагам да не губим време , а да поставим подписите си на белия листД: За добро или лошо бързате господин Маунт , но всеки момент трябва да дойде адвоката ми , на когото поверявам дори главата си . Бъдете така търпелив да изчакате !
Добре – няма да се случи нищо ,ако изчакаме 10-15 минути , нали?-такива бяха думите ми преди 30 минути , а от всичко на- мразех да чакам ... Но тъкмо когато се изправих грациозно и се насочих към офиса си се чу викът на Дейвис ,че адвоката е тук . Влязох в стаята и бях приветстван от жена седяща в гръб , разговаряща с Дейвис ...Не знаех кого виждам ,докато не стигнах до познатия поглед ...
Това беше краят ми...
YOU ARE READING
{𝓞𝓷 𝓶𝔂 𝔀𝓪𝔂 }
RomanceПролог Помня я когато бяхме още деца ... Малка зеленоока дивачка , която даваше мило и драго да е далеч от мен за разлика от другите момичета на нашата възраст . Годините минаваха бързо , а ние с нея може би успяхме да се сближим , докато не се нало...
