{𝓞𝓷 𝓶𝔂 𝔀𝓪𝔂 }

Глава 9

*Реших да ви стресна със днешния ми избор на снимка**

Брук:

Усещам слънчевите лъчи да навлизат през щорите. Колко е часът не ме интересува , защото имам по-голям проблем , а той е ужасното главоболие.. Е , в крайна сметка решавам да отворя очите си , но май по-добре да не бях . До мен спи ужасно красив мъж , който за моя НЕизненада е Трой . Помня ,че му казах да остане , но не знам за добро или лошо беше това... Колко предсказуемо ... Нямам сили да стана от леглото ,затова оставам легнала и се заглеждам в изразените черти на лицето му ,които шептят Докосни ме.... Докато се взирам в лицето му гласът му ме изважда от транса ,в който бях изпаднала:

Т: Не са ли те учили ,че да зяпаш е невъзпитано?

Разбира се ,че от сутринта трябва да е кисел. Решавам да не му отговарям , а когато вземам телефона си виждам ,че има 5 пропуснати обаждания от Дейвис – какво ли иска този сега ? Стига ,няма да мисля за работа точно днес ,а в същия момент Ерън скача при нас на леглото . С Трой веднага се хващат в игра тип боричкане , а моят 70 килограмов доберман не спира да лае от щастие ...

След час няма и следа от Трой , говорихме си общи приказки ,а в отношенията ни има нещо различно ,което не мога да обясня .

Точно когато обмислям да си направя обяд , апетитът ми е секнат от Дейвис ,а този път решавам да му вдигна:

Д: Къде се губите ,госпожице Рейес? Звъня Ви от сутринта!

Отговарям му бързо ,че съм имала работа , а той подхваща една не много приятна тема:

Д: Виж Бруклин ще карам по същество ! За съжаление след развода ми се налага да замина , а тук фирмата остава без надзирател ... Предложението ми към теб е просто – Ако приемеш ще ръководиш моя дял от "MauntWork" . Офисът ми там е готов за теб само да го искаш . Помисли , но не прекалено дълго ,защото в петък заминавам , а днес е четвъртък ,доколкото съм добър по математика имаш около ден ! - изключителен задник е !

След тези му думи ми пожела хубавя ден и затвори ...

Всичко става все по-заплетено