Трой:
Тръгвам след Бруклин веднага след станалото , в първия момент не я виждам ,но после погледът ми я фиксира . Наистина е много красива … Настигам я , а тя ме поглежда с изпепеляващ поглед :
Б:Какво искаш от мен Трой! Не ти ли стига ,че откакто се видяхме в кабинета ти не спираш да проваляш дните ми и да изникваш в мислите ми постоянно?
Еха , от всичко до сега значи и тя мисли за мен , докато тя ми вика аз не мога да чуя думите и , знам че следващото ми действие ще е може би рисковано ,но си струва… Без да му мисля я повдигам от земята и се насочвам към едно такси . Тя за момент е объркана ,но след това най –нормалната реакция е да извика и тя го прави… Натиквам я в таксито , а тя едва държи очите си отворени. В този момент не мога да разбера дали иска да ме убие или и се спи ужасно много… Докато пътуваме към апартамента и тя заспива , а от мен се изисква да я прибера жива и здрава , затова след като плащам на таксиметровия шофьор сметката я вдигам булчинската и се запътвам към апартамента . Не знам дали това е странно ,но се чувствам щастлив ,че точно аз я прибирам в тях . Отключвам вратата , а първото което виждам е голямото магаре Ерън . Докато влизам той се върти в краката ми ,а придвижването е трудно около него. Не ми отнема много време да открия стаята на Брук , когато влизам в нея съм опиянен от аромата на парфюма и . Решавам да помогна на Бруклин и да не се мъчи с тази рокля ,затова я преоблякох внимателно …Признавам си ,че беше трудно . Когато се уверих ,че всичко е наред се запътих към вратат , докато не чух тихото прошепване : „Остани“ …Не чаках втора покана…
CITEȘTI
{𝓞𝓷 𝓶𝔂 𝔀𝓪𝔂 }
DragosteПролог Помня я когато бяхме още деца ... Малка зеленоока дивачка , която даваше мило и драго да е далеч от мен за разлика от другите момичета на нашата възраст . Годините минаваха бързо , а ние с нея може би успяхме да се сближим , докато не се нало...
