{𝓞𝓷 𝓶𝔂 𝔀𝓪𝔂 }

Глава 2

Бруклин Рейес :

Толкова години ,толкова време ,а пак срещам студеният му поглед . В този момент не мога да проумея дали си спомня за мен , а единственото , което продумвам е едно : Добър ден !

След половин часов разпит от страна на Трой ...моят Трой – какви ги дрънкаш , не е ТВОЯТ от близо 10 години Брук ! Връщам се в реалността , а тя е точно срещу мен ,сразяваща ме с погледа си .Не мога да разбера какъв му е проблемът , но и не искам ! Отдавна не съм вече същата Бруклин – промених се ... Обстоятелствата ме принудиха . От момичето на мама и тате се превърнах в машина за бракоразводни дела . Може би външността ми беше тази ,която примамваше мъжете към моите правни услуги . Е , за скромните си 28 бих казала ,че съм една от най-успешните в бранша ,но никога не съм блесвала под прожекторите ... Стига толкова самовлюбени призове . Срещата свърши , а аз съм свободна да се завра в мишата си дупка ,защото откакто съм пристигнала в Сиатъл – само това правя. За скромния ми месец тук мога да се похваля ,че съм научила всяко бързо кафене и всеки кучешки парк (обстоятелства) . Събирам си цялата покъщина и я прибирам чевръсто в лачената си чанта ,а решението което вземам е да се изправя без да казвам : Довиждане ! и да изляза от кабинета ... Да ,ама не –сякаш късмета е на моя страна ,защото точно ,когато решавам ,че вече никой не ме забелязва , а Трой и Андрю Дейвис са се впуснали в горещ диалог чувам думите , от които настръхвам:

Т: Е ,госпожице Рейес , не са ли ви учили на поне просто уважение за поздрав?

Този е все същия трън в задника , но не искам да се набивам на очи , затова решавам да замълча и да не го отразявам , но той е решен да „оправи" деня ми до краен предел ...Спокойно Брук , не се напрягай!

Усмихвам се и излизам от въпросния кабинет , излизам от въпросната сграда и се насочвам към автомобила ми ,очаквайки срещата с моето малко чудовище Ерън ( 70 килограмов гигант – порода Доберман) . По пътя към вкъщи имам предостатъчно време да осмисля какво се случи днес и само едно нещо не ми излиза от ума :ТРОЙ!

След 30 минутно пътуване спирам пред сградата ,в която живея , изгасям двигателя и се запътвам към нас . Там ме чака нетърпеливо Ерън ,защото знае ,че го чака разходка . Аз се преобличам в удобни дрехи ,даващи видимост към многото ми татуировки , които се налага да крия ,заради работата си , свалям си грима и връзвам кафявата си коса на една висока опашка . Може би косата е едно от малкото неща , които не промених в себе си през последните 10 години . 10 години без Трой....преодолени !!!

Разходката ни с Ерън е интересна – не се знае кой – кого разхожда . За месец в Сиатъл открих ,че мъжете тук са доста ограничени . Щом видят жена с куче различно от йорки или пудел си мислят , че си жената на живота им ... Ала щом си жена с 70 килограмов звяр бягат надалеч . Мъже- иди ги разбери ... Докато осмислям тези неща не осъзнавам ,че изпускам Ерън от поглед , а той неприсъщо за него хуква на някъде все едно някой го привлича с невидима въдица , в стремежа си да го хвана тръгвам след него до момента в който не чувам свистене на гуми , лаенето на Ерън и виковете на една доста кална блондинка , изправяща се едва едва на високите си обувки , а засменият и познат поглед на мъжа зад нея не вещае нищо добро ... Проклинам себе си на няколко езика , докато Ерън се скрива зад мен точно преди блондито да се е развикала....