-Добре. - каза той. Можех да усетя погледа му върху мен. Погледнах го,след което отново извърнах главата си на другата страна.
-Позволи ми да попитам защо още си тук? - казах аз,с нотка злоба.
-Защото така искам. - отвърна той.
-Ако не престанеш да се правиш на интересен,ще ти откъсна главата без да ми пука. - Дразнеше ме. И то много. Явно си играе с огъня. Но никой ли не му е казвал,че не трябва да си играеш с огъня?
-Накарай ме да престана. - А не,това момче си го просеше. Какво искаше от мен .
-Какво искаш от мен?Как изобщо разбра,че съм тук. - Развиках се.
-Първо - искам утре да излезеш с мен, второ - просто минавах и те предпазих. -Отговори той спокойно.
-Това няма как да стане! - отново повиших тон.
-Ще видим. - каза той,намигайки ми. След което тръгна. Направи две крачки и спря. Обърна се на петите си и ме огледа. Облиза се и каза :
-Утре,точно тук ела в полунощ. Ясно? - каза той.
-Хубаво. Искам вече да се свършва и да си разкараш шибаното лице от погледа ми. - казах с нотка злоба.
-А сега... Нека пием малко кръв. -каза той и ми намигна още веднъж. След което ме хвана за ръката. Какво пък,нека се позабавлявам, и без това трябва да ми се издължи,за дето ми прогони вечерята. Е,вярно,че донякъде ме спаси,но не ми пукаше особено.
Тръгнах с него. Е,сега е момента да пия малко кръв с него... Дължеше ми го.
