***
Мързеливо отворих едното си око,след което и другото,но веднага ги затворих,защото слънцето блестеше в очите ми.
Намирах се в нечия стая. Не беше стаята,в която убихме момчето и момичето. Хм,на кого е тогава и как по дяволите попаднах тук?
Бавно се изправих,отвих се и тръгнах към вратата. Пръстите ми се обвиха около дръжката на вратата и бавно я натиснаха.
Излязох тихо,стъпвайки на пръсти и слязох по стълбите,които водеха до кухнята в ляво от мен и до хола в дясно от мен. Слизайки,усетих приятен аромат. Палачинки. Хм,отдавна не бях яла нормална храна. Предимно се хранех с кръв. Когато отидох в огромната кухня,заварих Зейн,който правеше палачинки. Да,познах,че има палачинки.
-О,кой се е събудил. - каза той ухилен,след като ме видя, дойде до мен и ме целуна по бузата.
Чакай,чакай..той ме целуна по бузата????!!! Но ние нито сме гаджета,нито имаме нещо общо. Просто се запознахме,когато той на практика спаси живота ми,въпреки,че дори и да се натровя,нямаше да умра,тъй като съм вампир,или поне нещо такова. Просто щях да боледувам няколко дни и после щях да се чувствам перфектно.
-Защо беше това? - попитах учудено,отърсвайки се от мислите си.
-Кое? - отговори той.
-Целувката ти? - казах отново.
-Ами,не мога ли да целуна най-красивото момиче? - попита той,ухилено.
Е,това някак стопли сърцето ми.. чакай,защо стопли сърцето ми? Но аз,аз..аз съм безчувствена,не ми пука за нищо,как за бога? Явно кога
то съм покрай Зейн омеквам. Но реших да върна гадното си държание.
-Слушай ме сега,педал такъв. Ако още веднъж ме докоснеш,ще съжаляваш. - казах го сериозно,но малка усмивка се бореше с мен, и не след дълго се показа. Той забеляза това,затова ме пипна.
-Не! Ето сега загази. - Казах аз,тръгвайки да го гоня с цял пакет брашно.
Той не спираше да се смее ,докато тичаше, и след дълго тичане из къщата най-накрая го приклещих в ъгъла на една от стаите.
-Сега ще видиш ти! - изръсих, след което излях цялото брашно на косата му. Ауч.
-Ти си ужасна... Кучка. - отвърна той,хващайки ръката ми и извивайки я.
-Какво? - попитах учудено. Как за бога стана от весел,ужасен гадняр. Е,аз съм стотици пъти по-опасна от него,но за сега просто се въздържам.
-Кучка. - повтори той.
-Кучи син. - изплюх гневно аз.
-Хееей,шегувам се. - каза той и се засмя.
-Върви на майната си. - Казах сериозно,но след малко и двамата избухнахме в смях.
Но аз никога не избухвам в смях?
Какво по дяволите става с мен?
