-Не,моля те. Остави ме. Ще направя каквото искаш. Само не ме убивай. -молеше се поредното момче,което щях да убия,без да ми мигне окото.
-Няма да се спасиш,разбери го. - казах подигравателно,смеейки се.
След тези думи дори не почаках отговор,а просто захапах врата му. Толкова е вкусен. Обичам да разкъсвам плътта на жалките момченца.
Толкова са ''сладки'' ,когато лазят в краката ми,молейки ме да не ги убия.
Току-що оставих поредната жертва зад гърба си,тръгвайки си без никакви угризения.
Прибирайки се вкъщи,веднага отидох до хладилника за част от секундата. Това е така,защото ние - вампирите сме свръх бързи.
Е,аз не съм точно вампир,нещо такова,просто е доста сложно да обясня какво съм всъщност,разликата между мен и вампирите е ,че на светлина нищо не ми става,а вампирите умират. Накратко - Аз съм безпощаден вампир убиец. Убивам предимно момчета по жестоки начини,без да ми пука,защото сега на практика съм мъртва,точно заради момче.
Отворих хладилника и извадих още една кръвна банка. Ами да,ненаситна съм. Ако не се храня,нямам енергия. Пък и да ,убивам ми доставя голямо удоволствие.
***
Вече става късно. Време е за лов. Облякох се набързо и излязох. О,със сигурност все някое пияно копеле все още се разхожда по улиците.
Обикалях и обикалях,но нямаше никой,докато не ми се отвори късмета. С периферното си зрение видях някакво момче,което се клатушкаше по улицата,явно беше пиян. Още по-добре,когато е неадекватен. За една стотна от секундата отидох при него и го притиснах в стената.
-К-коя с-си т-ти? А-ако си ч-ченге,н-нищо н-не съм п-п-правил. - каза той, заеквайки.
Аз избухнах в смях.
-Мили мой,аз съм много по-зле от ченге. - Казвайки това го стиснах за гушата,и мисля,че момчето се напика. Започнах отново да се смея.
Тъкмо щях да го захапя,когато някой ме дръпна. Кой пък е сега?
Когато се обърнах видях сродна душа. Можех да го усетя. Сигурна съм.. той също е вампир. Но защо ме спря?
-Не,недей. Остави го. Не си заслужава,освен ако не искаш да се натровиш, с кръвта на наркоман. -каза той спокойно.
Имаше кафяви очи и черна коса... Той беше.. красив,при това много.
-Ти не можеш да ми казваш. - отговорих злобно.
-Хм,така ли. - Казвайки това се притисна в мен,сякаш задушавайки ме. При това негово действие пуснах момчето и то побягна колкото се може по-бързо.
-Е,сега ми кажи,кой си ти или се разкарай,копеле. - Казах студено.
-Явно си от лошите,секси момичета. - каза той,захапвайки устната си.
-Все тая. - извъртях очи. Имах чувството,че ме сваляше. Той ме изпиваше само с поглед. Наистина е секси.
-Аз съм Зейн. Зейн Малик. - усмихна се чаровно той.
-Ребека. -Казах аз,без дори да го поглеждам..
Дали ще станем приятели? Ако мисли да ми пречи да се храня,просто ще му забия кол в сърцето. Сериозна съм...
