Резюме

238 11 0
                                    

Стоях на бледо небесно синия си диван покрит с листа от бели рози и неонови светлини който непрестанно мигаха и пречеха на зрението ми, опитвайки се да осмисля нещата който ми се бяха случили на скоро.Останах без никого, само с познати, които едва ли щяха да ме приберат и разберат, нямаше на кое рамо да си изпача очите,този път, за това плачех сама, с ментова цигара в ръка.Годеникът ми бе разстрелян в главата преди осем часа, довърших брат му с токчето на обувката си Chanel Clasual и бях спокойна поне за секунда, но уви секундата свърши.

I see nothing but YOU (bg story)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang