Една легенда гласяла, че котка може да се разхожда сред хората и да е във формата на човек и така се случило с Hyeon A, която намерила едно котенце и го взела за да се грижи за него, но това не било само едно обикновено сладко котенце...
Четете и ще...
Г.Т. Kim Hyeon A Здравейте...знам, че е скучно някой да се представя спокойно, няма много време да отнеме. Та да се върнем по същественото. Името ми е Kim Hyeon A на кратко Hyeon A... живея само тъй като реших да уча в Сеул. Родителите ми останаха да живеят в Jeju-do. На 19 съм и се изхранвам сама като работя в кафене и това е за мен, преставам да ни ви тормозя и нека се оправя за работа.
Станах тази сутрин 7:30 часа. И започнах да се оправям.
*Така се облича*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Понеже не закусвам веднага си взех нещата и телефона обух се и веднага излезнах от къщата си. След 10 минути пристигнах и влезнах в кафенето и видях моята любима шефка Ким.
Hyeon A: Добро утро, г-жо Ким. *Усмихва се*
Ким: Добро да е, Hyeon A. Добре ли спа? *И тя се усмихва*
Hyeon A: Добре спах, мерси че попитахте.
Ким: Радвам се. Хайде сега се приготви.
Само се поклоних и отидох до съблекалните. След 2 минути бях готова и започнах да работя, днес трябваше да работя до 22:30 часа. Охх, ужас...
-Skip Time-
Вече стана време да се прибирам. Оправих се, взех си нещата и излезнах от кафенето, заключих и се запътих към къщата ми. Докато вървях, чух нещо като мяукане. Извадих си телефона, включих си фенерчето и започнах да търся от къде идва това мяукане и накрая намерих, сладко мъничко, беличко котенце, може би имаше месец и можеше да ходи, но беше му наранена лапичката, имаше изсъхнала кръв и трепереше от студ и страх.
*Така изглежда котето*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Успях да го взема. След няколко минути вече бях пред къщи, оставих го на дивана и отидох до стаята ми да взема аптечката и се върнах при него, мъжко е, първоначално се дърпаше, но след като го успокоих спря, оправих раната и отидох до кухнята, имах едно пакетче котешка храна, най-добрият ми приятел И Йон има котка и трябваше да го гледам ден, два и остана малко храна. Сложих я в една малка купичка след което и се върнах и то започна да яде. Какво сладко котенце си намерих само. След това взех котето, оправих се за лягане и сложих котето на една възглевничка и си легнах...
