Hyoen A: Какво си ти?!
Сан: Според теб какво съм аз?
Hyoen A: Не знам!
Сан: Трудно е да се каже, човек и котка или само човек или само котка, трудно е да се каже.
Hyoen A: Нали сънувам?
Сан: Не, не сънуваш. Всичко е реално.
Hyoen A: А на...
Сан: На 240 години съм.
Hyoen A: Моля? На 240 години?!
Сан: Да, знам вече да съм мъртъв отдавна, но понеже съм котка живея по-дълго.
Hyoen A: Но си и човек?
Сан: Да, човек съм.
Hyoen A: Имали още като теб?
Сан: Не знам, може и да има, не съм срещал.
Hyoen A: Ол...ами добре. Колко време ще си тук?
Сан: Тъй като узна тайната ми и сигурно ще ти е неудобно ако продължа да живея тук. Ще си тръгвам.
Hyoen A: Чакай, какво? Имаш къде да живееш, но дойде с мен в моя дом.
Сан: Не аз дойдох, ти ми взе, нали бях ранен.
Hyoen A: А раната от къде е? Как я получи?
Сан: Ухапа ме куче.
Hyoen A: Сигурно много те е заболяло.
Сан: Така е. Заболя ме, но ти премахна болката за което ти благодаря.
Hyoen A: Пак заповядай.
Сан: И още нещо.
Hyoen A: Какво?
Сан: Извинявай, че така те удрасках преди два дена.
Hyoen A: Това е просто драскотина ще ми мине. Трябва да ти почистя раната отново.
Сан: Няма нужда.
Hyoen A: Настоявам. Моля те. Няма да приема отказ. Моля... *Гледа го много сладко*
Сан: Ох, добре. *Усмихва се*
Тя също се усмихва и отива до стаята си и взима аптечката. Слиза и се връща. През това време в това неловко мълчание Сан проговаря.
Сан: Личи ти, че обичаш животни, но си нямаш. Защо? Не ти ли е самотно?
Hyoen A: Самотно ми е и нямам понеже на скоро загубих домашния си любимец беше коте и го кръстих с твоето име, но той умря.
Сан: Ол...съжалявам. Преди колко време?
Hyoen A: Преди месец. *Потича ѝ една сълза и пада върху раната му*
YOU ARE READING
To Fall in Love With Yоur Pet
FantasyЕдна легенда гласяла, че котка може да се разхожда сред хората и да е във формата на човек и така се случило с Hyeon A, която намерила едно котенце и го взела за да се грижи за него, но това не било само едно обикновено сладко котенце... Четете и ще...
