Уреден брак

5

Минг: А да. Извинете..

Мю: Не се извинявай.

Мм: Yoongi, седни, моето момче. Как беше пътят до тук?

Yg: Добре, всъщност имах непредвидена среща днес и се наложи да закъснея малко.

Той говореше, но погледът му постоянно отиваше към фигурата на Минг, която беше толкова напрегната главата ѝ беше  наведена, а погледът и насочен към скута ѝ.

Мю: Минг, аз всъщност не те попитах, но ако е удобно да го направя, какво се случи, скъпа? Претърпя ли инцидент?

Минг: О, ами всъщност....

Погледа ѝ се насочи към Yoongi , който стисна устни сигнализирайки ѝ, че явно не иска да го казва.

Минг: Всъщност да, но и такива неща се случват.

Мм: Не е сериозно, ще се оправи до няколко дни.

Мю: Това е добре. Сега искате ли да поръчаме и да поговорим малко?

Съгласиха се и неприятните за нея и Yoongi  приказки започнаха.

Мю: Така деца, и двама  знаете защо сте тук, нали?

Yoongi те погледна, а ти също, но ти всъщност не знаеше какво точно правиш тук. Не знаеше цялата истина.

Минг: Ами...всъщност аз не сум много сигурна...

Мм: Минг, нали ти казах?

Мю: Не се притеснявай. Нека просто го изясним. И двете ни семейства искат да оженят децата си, а ние също искаме наследник  за компанията ни. Знам, че вашата компания е управлявана от брата на Минг, но не пречи да имаме двама наследника от вас, нали? Предпочитам да има предбрачен  договор, защото  до доколкото знам  г-жо Park, Вие искате акции?

Мм: Точно.

Минг: Чакайте...аз...Вие искате какво? Да се оженим и да имаме деца? Но аз съм само на 22..

Мю: Не е казано, че трябва да стане веднага. Може след някоя друга година. Сега те първа ще се опознавателен, но след това нищо не ви пречи. Ти си красиво момиче, ще минеш  и на няколко прегледа, за да видим дали си здрава, за да носиш дете.....

Минг: Ти няма ли да кажеш нещо? Съгласен ли си с това?

Yoongi не отговори, а просто извартя от към нея, което я накара да се чувства още по загубена в това.

Минг: Аз.... Не мога да направя това...

Мм: Минг! Ще го направиш въпреки всичко. Нещата са уредени

Мюнхен: Свадбата е след месец, а до една седмица трябва да си се преместила в апартамента на Yoongi, скъпа.

Минг: Какво?

Мм: Минг.

Минг: Трябва ми малко чист въздух...

Мю:Не, не недей да излизаш. Ние с майка ти си тръгваме, за да ви дадем време насаме.

И те си тръгнаха. Просто така ви оставиха двамата. Минг не беше на себе си и не можеше да повярва, че няма право на глас.

Минг: Съгласяваш ли се с тях?

Yg: Разбира се, че не.

Минг: Тогава, защо по дяволите не каза нищо? Това е лудост! Не искам да се омъжвам

Yg: И аз не искам да се жена за теб, но виж ме сега.

Минг: Боже не мога да повярвам... значи имам само една седмица..трябва ли да се откажа от всичко, което съм постигнала  до сега?

Yg: Пф все едно е много. Знаеш ли, нямам време за това. Събери си багажа и просто се премести в апартамента ми. Имам много спални, а у не съм постоянно там, така че-

Минг: Ами моят апартамент? Работата ми? Университет?

Yg: Виж не ме интересува. Оправяй се.

Той се изправи и отиде до врата, но гласът на Минг го спря.

Минг: Няма ли поне да ми се извиниш? Едва не ме уби вчера...

Yg: Не съм виновен, че не гледаш къде ходиш.

Yoongi излезе и за тръшна врата, оставайки Минг сама.

Yoongi знаеше, че не е прав да се държи така с момичето, но той просто беше такъв. Груби арогантен. Оставайки Минг сама в ресторанта, той се начина колата си и остана там.

Вместо да потегли, той остана, защото искаше да бъде сигуррен, че тя ще се прибере безопасно. 15 минути чакане и тя най-накрая  излезе от ресторанта. Лицето ѝ все още беше бледо, а сега дори още повече. Виждаше как куца и от ръкавите на палтото ѝ се виждаше превръзката на ръката. Стана му изключително гадно и неудобно, че той е причината за това. Не можеше да каже, че я харесва особено, но не можеше да не помисли за това, че едва не я уби предишната вечер...

Yg: Хей! Хей, ти.

Минг се обърна и го погледна объркано.

Минг: Да? На мен ли говориш?

Yg: На кого друг бих говорил.

Каза той арогантно и посочи колата си.