Уреден брак

10

Минг: Съжалявам, че днес бях нахална и те притеснявах по това време  на срещата, но родителите ни не спираха-

Yg: Както и да е. Искам да изясним някои неща. Не искам да ми се обаждаш, когато съм на работа, да ме занимаваш  с глупостите си и най-малко искам брат ти да ми държи тон и да ме заплашва, разбра ли?

Минг: Брат ми? Но-

Yg: Също изобщо не искам да ми говориш, освен ако не е нещо за тъпата свадба или пък  нещо, което родителите ни искат от нас. Докато си е апартамента ми не искам да ми се пречкаш пред очите и да нарушаваш навиците ми и хармонията в дома ми, ясно?
Искам лично пространство. И да не си посмяла да водиш когато и да е било в дома ми!

Минг има, леко уплашена от суровия му тон и заплашителен поглед, който ѝ хвърляше, така, че реши да спази заповедите му и да остане тиха. Но как се очакваше да не е пред погледа му? Ами ако случайно се засекат на излизане от апартамента? В банята сутрин или вечер? На вечеря. Но нито един от въпросите ѝ не вида бял свят, защото тя остана тиха. Дори, когато пристигнаха, той се държеше сякаш тя не е с него и дори не ѝ помогна с багажа. Не беше много, но имайки  предвид, че цял ден е мъкнала сака със себе си... Минг го държеше дори и в асансьора, защото имаше доста хора и нямаше място да го остави на Земята. Хората поздравяваха Yoongi, а тя само им се усмихваше в знак за признателност.

Yoongi беше наистина студен към нея и това я изнервят. На 5 етаж повечето хора слязоха и се качи едно момиче, може би около възрастта на Минг. Момичето бе усмихнато и весело.

М: О, здравей Yoongi oppa!

Yg: Хей.

М: Здравей и на теб.

Минг: Здравей!

М: За първи път те виждам тук, нова ли си?

Минг: О да.... тъкмо се нанасям

М: О колко страхотно. Тук има повече възрастни бизнесмени и Yoongi oppa е един от малкото  младежи в тази зграда, радвам се, че се нанасят повече млади хора. Аз съм Лени между другото!

Минг: Приятно ми е, Минг!

Лени: Имаш сладко име.

Минг: О, благодаря ти!

Лени: На кой етаж си? Сама ли ще живееш?

Минг: О ами......

Тя погледна към Yoongi, който изглеждаше бе зает с телефона си, но той внимателно следеше разговора им и когато усети погледа на Минг си вдигна главата.

Лени: О разбирам ще живееш с Yoongi oppa. Е Минг, радвам се, че се запознахме. Надявам се да можем да излизаме заедно.

Минг: Аз също.

Асансьора спря и Yoongi излезе, карайки Минг да го следва като изгубено кученце. С влизането в апартамента, светлините в коридор светнаха и още от там се виждаше, че апартамента е с към и луксозен. Такъв какъвто Минг само си бе мечтала, но вместо това тя живее в малка студенска стая.

Тя събу обувките си и когато се канеше да остави сака си, за да даде почивка на ръцете си, Yoongi  я изненада с рязкото си завъртане към нея.

Yg: Не искам да се мотае с нея. Дори ще е още по-добре ако не говориш с нея.

Минг: Но защо, тя изглежда мила и-

Yg: Минг! Прави това което ти казвам! Няма да говориш с нея!

Минг преглътна твърдо о стресната от внезапния вик на Yoongi, замълча и премести погледа си към краката си от смущение и в опит да не пуска сълзите, които заплашват да излязат.

Yg: Стаята ти е бялата врата на пеперуди.

Това беше последното нещо което каза, когато влезе в една от стаите, най-вероятно спалнята му. Апартамента не бе само апартамент, беше мезонет. Имаше поне 5 спални, кухня и всекидневна, а също и обща баня, но понеже стаята на Минг имаше лична баня , не мислеше че се налага да я използва общата. Стаята беше доста хубава и ясно устроена за момиче.

Чудеше се защо има толкова розова стая в апартамента си, но знаеше, че не трябва да задава въпроси. Сортира дрехите си в големия гардероб и след това усети как корема ѝ къркори. Не бе яла от обяд, но се страхуваше да не срещне Yoongi в кухнята, реши че ще си легнеш гладна, но след като се въртеше около 1 час  в леглото без да може да заспи, стана от леглото и на пръсти излезе от стаята си, насочвайки се към кухнята.