Уреден брак

34

Минг: Страх ме е. Страх ме е, че баща ми ще си отиде и няма да имам възможността да се почувствам обичана от него. За това ми се иска поне Jehun да е щастлив с него. Да харчи любовта му Цено. Да се забавляват и да имат хубави спомени. Но ме боли. Боли ме толкова много, че не мога да бъда там. Понякога се питам, защо трябва да е така. Не, че искам брат ми да страда, но... Не можеше ли да сме нормално семейство, в което родителите обичат и двете си деца? Не мога ди си представя да не обичам детето си. Никога не бих му причинила това. Радвам се, че Jehun има цялата любов. Просто е толкова болезнено да я нямаш, че не ми се иска някой, някъде да има живот подобен на моя. Дори-

Yg: Как живееш така?

Минг: М?

Yg: Как си живяла така? Сега казваш, че не искаш никой да живее така, ами ти? Как живя с това?

Минг: Имах Jehun.... и ..... баба но тя почина, чака че останах само с брат ми бяхме тийнейджъри, така, че беше малко по поносимо

Yg: Тогава си се разболяла, Минг.

Минг: От къде знаеш?

Yg: Говорих с брат ти.

Минг: Ясно... значи знаеш всичко...

Yg: Горе-долу, но ти си тази, която е изживяла това, така че...

Минг: Да... ами.. баба се почина и се разболях, но заедно с Jehun успях да се оправя. Тогава срещнах Kang, но и той си тръгна и...

Yg: И отново се разболя..

Минг: Смешно нали? Оказа се, че той не ме обича. И тогава останах сама. Jehun вече беше в бизнеса на родителите ми, така, че нямаше време за мен както преди, а и тогава работещи много, за да си позволя да имам хубав живот и да плашам за университета. Знаеш ли, това обучение е доста скъпо...

Yg: Защо гледаш на нещата, като шефа?

Минг: Защо? Плаках и страдат толкова години, че вече ми омръзна. Не искам цял живот да е така.

Yg: Да, ни сега говориш и сълзите  ти текат..

Минг: Добре съм. Ще мине.

Yg: Минг това не минава. Отхвърлянето от родител тежи цял живот.

Минг: Да, но просто свикваш. Не искам хората да ме съжаляват, така че моля те, поне ти недей. Брат ми вече го прави, а също хората които са близо до мен, затова..  недей.

Yg: Минг...

Минг: Ще отида да си легна, става ли?

Минг стана и отиде в стаята си, като се заключи в банята и плака там, докато не заспа долу на студените плочки.