Уреден брак

19

Лени: Какво- О боже. Какво направихме? Ами ако каже на родителите си? Сигурно ще ме уволняват от клуба, Yoongi! Направи нещо!

Yg: Можеш ли да млъкнат за момент?

Лени: Извинявай аз ли съм виновна или възбуденият ти задник?

Yg: Казах ти да млъкнат! Дори не знам къде е отишла, все още не е намерила ключа за апартамента си, а доколкото знам брат ѝ е в командировка....

Лени: Сериозно ли мислиш за нея и къде е отишла? Тук става въпрос за работата ми! И по-добре да не каже на никой иначе ще я-

Yg: Млъкни, и си тръгвай вече! Yoongi знаеше, че той е виновен, защото преди всичко изобщо не трябваше да води други жени в дома си, когато бъдещата му съпруга е там. Дори и да няма любовни чувства към нея, нямаше как да не се притесни за нея и че е излязла толкова късно през нощта и то сама. Спомни си по-рано през деня, страстта с която Минг рисуваше на това платно и думите които каза. Учителката ѝ е щяла да се гордее с нея, не родителите ѝ или някой друг, а учителката ѝ....... Докато мислеше, набързо грабна якето си и излезе навънка да я търси.

Беше наистина студено. Декември малко преди Коледа. Тази година зимата настъпи по-рано от очакваното, така че навън всички беше замръзнало. Не знаеше колкото далеч би стигнала тя в този студ за кратко време през което се караше с Лени, но се надяваше да не е далеч и да може да я върне у дома. На входа на фоайето имаше човек, който гледаше пощата си.

Yg: Извинете, господин Чин?

Чин: Да Yoongi? Какво има, синко?

Yg: Виждал ли сте едно момиче да минава от тук? Не много висока, някъде... малко по-ниска от мен, доста е дребна, косата ѝ не много дълга и леко къдрава, красива е и-

Чин: Ооо, красавицата, за която дъщеря ми говореше? Да....... направи ми впечатление, защото беше в розова пижама под палтото си. Когато влязохме се разминахме с нея тя се качи горе-

Yg: Да, искате да кажете, че тя е излязла от сградата, така ли?

Чин: Да изглеждаше бързаше за някъде, защо? Познаваш ли я?

Yg: Oх, мамка му! Извинете ме! Лека нощ! Yoongi излезе от сградата и се затича на някъде в опит да намери Минг. Накрая в видя да седи на пейка, близо до отсрещния парк. Приближи се към нея

Yg: Минг! Не можеш прoсто така да избягаш! Лида ли си? Навън не като -10 градуса, а ти-

Минг: Махни се Yoongi! Искам да бъда сама.

Yg: Спри да бъдеш бебе и ставам да се прибираме. Знам, че картината беше важна, но-

Минг: Мислиш ли, че не беше? Забиха това е най-важното нещо за мен, а ти това момиче го съсипахте! Нямам абсолютно никакво време да направя нова. Скоро започвам лекции и ще бъда там по цял ден, след това едва ли ще имам сили да рисувам, как мога да се справя? До края на тази седмица? Това е лудост!

Yg: Добре мога да платя на някого-

Минг: Не! Не всичко се оправя с пари! Изобщо знаеш ли какво ми е коствало за да вляза в Художествен университет? Не не знаеш. Няма от къде да го знаеш, защото през цялото време си такъв задник с мен! Дори нямаме нормален разговор от както живеем заедно, а ще се оженим след по-малко от седмица. Това е някаква болна шега!

Yg: Ще спреш ли да викаш? Изнерви ме. И защо не станеш от тази пейка, не ти ли е студено! Цялата пейка е в сняг както и ти.

Минг: Защо те интересува дали ми е студено или не?

Yg: Защото, ако се разболеш аз ще трябва да те гледам...... вдигай си глупавия задник и се прибирам!

Yoongi тръгна обратно, но се спря и се обърна към Минг и видя че тя не мърда.

Yg: Какво стана! Глуха ли си? Казах ти да се прибираш!

Минг: Аз.... не мога...

Yg: Какво? Как така не можеш? Стига си се лигавила и ставай! Няма да те нося!

Минг: Не аз наистина не мога. Още от дете коляното ми се схваща при ниски температуи и започва да ме боли, което не ми позволява да се движат, освен ако нямам загряваща наколенка.

Yg: Какви са тези глупости, просъо ставай!

Той я дръпна рязко за ръката, карайки я да се изправи, но вместо това тя използва тихо от болка и падна на земята.