-Какво правят те тук? - повдигнах ядосано вежди, гледайки Ейрън лошо. Приятелят ми държеше тигана с готовите бургери, които трябваше да сложи в питките. Трябваше да се досетя, че нещо не е както трябва, още щом беше започнал да подготвя четири бургера вместо два.
-Държиш се все едно Грей и Ди са непознати. - говореше докато слагаше кюфтетата на подготвените питки.
-Не са непознати, но знаеш, че с Деймън сме скарани. - изсъсках. Двете момчета бяха в хола докато с Ейрън подготвяхме храната или по-скоро – аз се карах на съквартиранта си, а той приготвяше храната.
-Джулси, може би, ако си поговорите, няма да сте скарани. - остави тигана в мивката докато се държеше сякаш причината, заради която бях бясна на Деймън, беше глупава. Така ми се падаше като не бях казала на никого каква голяма грешка беше допуснал по-големият от братята Нийл.
Извъртях очи, взимайки две от чиниите, за да помогна на Ейрън. Бях казала на Грейсън, че може да ни дойде на гости, но ясно си спомням, че не съм го молила да води човек със себе си.
-Вечерята е готова, сладурковци! - изчурулика весело най-добрият ми приятел. Идеше ми да го ритна, защото се държеше прекалено мило, а аз исках да изгоня гостите ни възможно най-бързо.
-Нали знаеш, че не е хубаво да ядеш бургери, Джулси? - гласът на Деймън ме дразнеше, а това, което казваше, гъделичкаше ръката ми да го зашлевя.
-Питките са безглутенови, а кюфтетата са с Блек Ангъс. - обясни Ейрън. Въпреки че напоследък не следвах режима, който лекарят ми беше изготвил, приятелят ми се опитваше да направи възможно най-приемливи нещата, които ядяхме у дома. Въпреки това не ми правеше проблеми за това какво ям навън, за разлика от другите двама.
-Да, но пак я оставяш да пие кафе и да яде захар. - включи се и Грейсън. Браво, братко, и ти се обърни срещу мен!
-Кафето е безкофеиново и не случайно я водя в онова кафене – повечето понички са без захар. - призна Ейрън, а аз едва не изпуснах бургерите. Ейрън през цялото време е следял режима ми, а аз не съм забелязала. Е, със сигурност не е преровил и полетите с шоколад бадеми, които винаги нося в чантата си, нали?
-Добра работа, Клифорд. - кимна неколкократно Деймън, одобрявайки постъпките на приятелят ми, а Грейсън също се беше усмихнал.
VOCÊ ESTÁ LENDO
reasons to choose you
RomanceGOLDENDALE'S ELITE BOOK #3 ДЖУЛИЕТ Невидима - такава съм била от както се помня. Израснах с идеята да стоя в сенките, за да мога да градя себе си и да получа властта, за която ламтях. Защото властта те пази от злото и те прави силен, а любовта те пр...
