reasons to choose you

60 ★ juliette

-Най-накрая да те видя на сцена без да изглежда сякаш си готова да убиеш някого! - възкликна Ейрън още щом влезе в гримьорната. Беше разтворил ръце, а аз увих своите около кръста му, прегръщайки го.

-Това не е дълнопробен бар в Кеймбридж, Ейрън. - извъртях очи. Най-добрият ми приятел и братята ми бяха единствените, които са идвали на мои участия в барове, когато работех като певица, за да печеля допълнително пари за лечението на мама.

Сега вуйчо Натаниел настояваше той да плаща за лечението на сестра си като дори беше възложил на личния лекар на семейство Вандербилт да поеме грижите над нея. Тази идея изобщо не се хареса на Деклан, но нямаше какво да направи. Каквото искаше Натаниел Вандербилт, това ставаше.

-Джулси и Relaxed of Bad е комбинация, която не съм мислел, че ще видя някога. - включи се Лео. Най-малкият ми брат вече не беше толкова мразен от приятелите на Деймън. Руби все още не беше в добри отношения с него, но се толерираха един друг.

-Може и да ни видите повече пъти така. - подсмихна се Грейсън. Разбира се, че Грей не можеше да си държи езика зад зъбите. Не, наистина, това момче не можеше да пази тайна. Никога.

-Ще си имаме сестра рок звезда? - попита Деймън, а аз побързах да поклатя негативно глава.

-Казах, че ще участвам в писането на музика. - обясних, гледайки към русия си брат, който се усмихваше до уши.

-За сега, Джулс, за сега. - дяволита усмивка се беше появила на лицето на Мадокс докато си мрънкаше под нос.

-Е, дори и да не е за постоянно, трябва да полеем присъединяването на Джулс към Relaxed of Bad. - предложи Ру.

-Тъкмо Ди трябва да почерпи за победата в Бразилия. - допълни и Кейдън, а по-големият ми брат извъртя очи. Деймън определено имаше добър сезон тази година и най-вероятно щеше да спечели световната титла. А относно Кейдън – с него успяхме да загърбим лошите чувства или по-скоро той ми прости за нещата, които сторих на Вика, защото видя, че любимата му направи същото. Сега бих казала, че се разбирам добре с всички приятели на Деймън с изключение на Гавин.

Относно русото момче, което беше окупирало мислите ми не само през този един месец, но и още от гимназията, бях страшно объркана. Мислех, че като напиша песен и излея душата си, ще мога да го забравя. На нас не ни беше писано да бъдем заедно. Не бяхме един за друг както бяха например Виктория и Кейдън или Руби и Деймън, или Дейзи и Мадокс. Ние бяхме две души, които си приличаха много, но в същото време щяхме да се погубим един друг.