~1 година по - късно~
С теб вече бяхме като братя.
Обичахме се и не можехме един без друг... И сега е така! За което съм много щастлив!
Явно и ти живееш сам... е преди аз да дойда.
Помня когато ме покани у вас! Даже ме молеше да живеем заедно. Клекна ми на колене и ме молеше. Беше ми забавно колко беше сладък и смешен!
Аз просто седях на дивана и си бях сложил ръцете на бузите ти. Гледах те и ти се радвах.
Накрая се съгласих. Се едно ми предложи Браг.
Ти се зарадва и ме вдигна като булка.
Аз се изненадах и те целунах.
Занесе ме горе в стаята ти и ме сложи нежно на леглото.
Взе някаква тениска и къси гащи.
Попита ме какво да ми дадеш за пижама.
Аз ти казах просто да ми дадеш някакви дрехи.
Ти извади една тениска и къси гащи. Подаде ми ги и аз ги взех. Усмихнах ти се и ти на мен също.
Седеше и ме гледаше. Аз те видях и ти си закри очите, защото знаеше какво ще те помоля.
Но аз направих обратното...
Станах и махнах ръцете ти от лицето. Целунах те и те прегърнах. Беше красив момент.
Пак седнах и почнах да се преобличам.
Ти ме гледаше.
Вече бях готов. Бутнах те нежно на леглото и се надвесих над теб. Усмихнах се и те целунах.
Помогнах ти да се облечеш. Видях всичко! Леле... Беше толкова красиво!
Завихме се с одеялото и се сгушихме един в друг.
Спах спокойно. Бях толкова щастлив.
Не знаех, че си толкова нежен и красив! Но вече знам! Ти си съкровището в моя живот!
Обичам те!<3
Думи: 276<3

YOU ARE READING
Hyunlix - memories
RomanceНяма нищо тъжно в тази история всички герои са живи и здрави!❣️