Това е продължение от миналата глава!<3
Погледнах към Хан и му намигнах. Ти ме изправи и се гледахме. През цялото време се кикотех. Видях как и ти се беше изчервил. Целунах те по носът, ти ме придърпа по близо до себе си. Стана ми приятно и се смях в прегръдката ти.
Видях как Хан си седи сам и чака да му проговоря. Дръпнах го за ръката и ви гушнах и двамата. Хан ме прегърна, а ти все още не ме беше пуснал.
Ставаше ми токова приятно. Чувствах се защитен!
Минхо дойде от нищото. Явно се е бил разхождал и ни е видял.
Седна до Хан, а той само го погледна.
За тях ще разберете в другата книга! Там ще е продължението, но с тях( ◜‿◝ )♡!
Аз и ти се гледахме в очите. Беше ми толкова приятно. Как лекия летен ветрец подухваше и разрошваше косите ни, как птиците летяха и пееха около нас и ти... Най - красивата ми гледка в този момент!
Никога няма да забравя красивите ти очи! Радвам се, че още ги гледам!
Обичам те!<3
Думи: 186
