In Love With The Mafia

1. РОБИН

Снощи си легнах изключително късно отново, заради срещите на баща ми, на които съм длъжна да присъствам. Не разбирам защо, като аз не допринасям с нищо. Само седя на стола си забила нос в книгата, както обикновено. Книгите са моето и единствено спасение от реалността.
Тъй като станах в 5:40 имах предостатъчно време да се оправя за училище и да направя сутрешния си крос. Облякох си къс клин и бюстие на Найк, сложих си горнището и заслизах по стълбите. Когато слязох на първия етаж ми замириса страшно вкусно и реших да видя какво е направила готвачката ни Руди днес. Беше приготвила френски тостове със шунка и домати, любимото ми!
- Добро утро, Руди!- поздравих.
- О, добро утро скъпа! Не си ли станала много рано днес?- попита, като ми се усмихна.
- Ами да, имам нужда да потичам малко преди училище.
- Добре скъпа, ти си знаеш. Само да ти напомня да не забравиш за вечерята днес.- намигна ми тя.- Баща ти е пратил по Игор рокля за теб.
- Благодаря че ми каза, ще я взема след училище.- казах, като налапах тостовете със все чинията. Помахах й за чао, обух се и тръгнах.

***

Докато тичах обратно към вкъщи забелязах сина на шефа- Дерек. Разхождаше двата си питбула. Не изглеждаше че ме е забелязал затова го подминах. Точно когато завивах зад ъгъла на огромното му имение с най- красивата градина, която някога съм виждала, чух силен лай на куче. Намалих темпото и се обърнах, само за да видя как единият от питбулите на Дерек ме гони все едно съм му взела кокала. Дори не се опитах да потърся погледа на Дерек и видя какво ще направи. Просто се врътнах на другата страна и започнах да тичам по- бързо. Бях на предела на силите си, усещах как кучето ме настигаше, чувах как той вика името на звяра, но без полза. Съвсем леко се обърнах, за да видя с периферията си колко близо е питбула, когато в следващата секунда паднах по лице на земята. Закрих си лицето и се свих на кълбо, защото усетих кучето върху себе си. За моя изненада то не ме ухапа, а напротив, започна да ме души и да ме ближе. Когато си отворих очите и понечих да стана моите срещнаха тези на Дерек, който изглеждаше така, все едно всеки момент ще се пръсне от смях. Погледнах го въпросително и той най-накрая избухна в смях. Не разбрах кое му е смешното на това.
- Защо не вземеш да си укротиш малко кучетата, вместо да се смееш като някой побъркан психопат!?- изобщо не ме интересуваше чий син е. Нищо не може да ми направи и без това.
- А ти защо не вземеш да си затваряш устата, знаеш ли изобщо кой съм аз? Никой няма право да ми говори така!- усмивката веднага изчезна от лицето му, скъси разстоянието помежду ни и ме прикова с черните си очи, в които можеш направо да се удавиш. Гледаше ме студено и очакваше отговора ми.
- Много добре знам кой си, но както виждаш не давам и пет пари за това. А сега, ако обичаш разкарай се от мен заедно с тези диваци- посочих към кучетата- и не ми се прави на голям отворко!- Не изчаках отговор, но и не исках такъв. Изтупах се и тръгнах, когато го чух да се провиква.
- Внимавай в картинката, малката!
Малката!? От какъв зор ще ми вика така, имаме 2 години разлика. Аз бях на 18, а той на почти 20. Буквално нищо. Игнорирах го и се прибрах.

***

Изкъпах се и започнах да се оправям за училище. Не обичах да привличам много внимание и да показвам тялото си, никой не знаеше, че съм дъщеря на мафиот. Така исках и да си остане. При Дерек обаче беше обратното, той се гордееше с това и държеше всеки да знае какъв е и на какво е способен. Всички момичета му се хвърляха на среща, но той го играеше студено. Така и привличаше вниманието към себе си. Мога да призная, че е доста привлекателен, но само това. Пропъдих мислите си за него, докато си обувах широкия панталон цвят мока и набързо облякох един розов къс потник, и естествено накъде без моето горнище на Найк. Сложих си малко спирала, парфюм, гланц и се спуснах по парапета на стълбите. Нахлузих черните кецове на Конвърс, грабнах си скейтборда и излязох.