In Love With The Mafia

5. РОБИН

Събудих се половин час преди училището да започне. Бях се успала! Толкова ми се спеше, дори след като си измих лицето със студена вода. Без да съобразя, че съм на училище аз си облякох една къса черна пола и си сложих един по-дълъг бежов пуловер. Нямах време да се гримирам, да тичам или да пия кафе, затова си вързах косата набързо в небрежен кок, който стърчеше отвсякъде. И тъй като не беше много топло навън си нахлузих бежовите гети, за да се съчетаят с пуловера ми. Обух си кецовете, грабнах раницата и тръгнах на бегом.
Тъй като бях стигнала по-бързо отколкото очаквах, минах през Старбъкс и си взех карамелено лате. Чак когато влязох в сградата на училището осъзнах какво бях облякла. Пола! Шибана пола! Нямах време да се прибера и да се преоблека. Просто влезнах в класната стая и седнах възможно най-бързо на чина си, преди някой да ме беше видял. Не обичах да показвам тялото си в училище.
Ето че най-накрая дойде голямото междучасие. Реших да не му мисля много с какво съм облечена, и без това бях невидима за повечето. Какво пък толкова щеше да стане? Прибързах. Стана. Някой ме хвана за задника! Веднага се обърнах и го изритах в корема. Беше Саймън, най-големият сваляч в даскалото. Той падна на земята, из коридора се разнесе кикот.
- Някой май си те е харесал, Грейсън!- чу се женски глас.
Когато погледнах Саймън, той се усмихваше и гледаше към краката ми.
- Хубави крака, реших да проверя как е положението нагоре.- каза той, след което ме погледна и намигна закачливо.
- Мечтай си, Саймън!- озъбих му се аз. Обърнах му гръб и излязох навън. Времето се беше оправило, затова реших да използвам и малкото време с което разполагам, за да си чета книгата на спокойствие. Седнах на една пейка и секунда по- късно, някой се намърда до мен. Нямаше нужда да вдигам поглед от книгата си, затова просто казах:
- Какво искаш Дерек?- въздъхнах.
- Спри малко с тези книги и ми обърни внимание!- изскърца през зъби.
- Ами ако не искам?- погледнах го предизвикателно.
- Ше се наложи.- усмихна ми се и за стотни от секундата ми грабна книгата и я метна в кофата до нас. Ей така.
- Хей аз четях това!- креснах. Това нямаше да му се размине!
- Е, вече не.- каза го така, сякаш се наслаждаваше на яростта ми.
- Казвай какво искаш по дяволите!- търпението ми не траеше дълго.
- Да си събереш багажа, защото след 2 дена заминаваме в Дубай по работа.
- Никъде няма да ходя!- Дубай!? Дойде ми като гръм от ясно небе.
- О напротив, по наредба на баща ми е. Всички отиваме. Имаме важна работа за вършене. Няма никакъв шанс да останеш тук сама.
- Аз да не съм на пет!? Мога да се грижа сама за себе си.
- Не е там въпроса. Не знаем колко време няма да сме в града. Чуй ме сега малката. Тук не е подходящо да обсъждаме намеренията си. Защо просто на днешната среща не слушаш малко повече за какво говорим и ще разбереш защо не можеш да останеш сама.- усмихна се приятелски, но звучеше сериозно.
- Хубаво.- избелих очи.
- Добро момиче. О и хубава пола, не я носи повече.- изражението му стана сериозно.- Ще се видим довечера.- и тръгна. Да не би току-що да ме нарече добро момиче!? Трънки! Ще се превърна в най-лошия му кошмар, само за да му покажа, че хич не съм добра.

***

След часовете се прибрах, за да се преоблека и да потичам малко, тъй като сутринта не успях. Навън беше станало хладно, затова си сложих дълъг клин и горнище на Найк.
Тичах сигурно от около час. Накрая се изморих и се прибрах. Изкъпах се и си облякох пижамата, когато телефона ми присветна. Имах съобщение, сигурно от татко. Но когато го отворих беше от непознат номер:
" Здравей Робин, Дерек е. Дано не си забравила за уговорката ни днес. Срещата е в 7. Ще мина да те взема в 6:30."
- Проклет да си Дерек!
После се сетих за случката сутринта и реших да го подразня. Натъпках в раницата си три, четири книги и си сложих една тъмносиня пола, която беше в комплект с един потник без гръб. И тъй като исках голия гръб да се вижда, отгоре вместо горнище сложих само ръкави. Имаха качулка, но тя не пречеше.
Часът беше точно 6:30, но аз реших да сляза по-късно. В 6:32 получих съобщение:
" Не ме карай да чакам, виждам че стаята ти свети. Трябва да бързаме. Ако знаех че си такава туткава щях да дойда по-рано."
Оставих го на сийн и седях в стаята си още 3 минути, когато получих ново съобщение:
" Малката не си играй с мен! Или слизай долу, или аз ще дойда и сам ще те изведа от къщата. Имаш 1 минута!"
Зарадвах се, че съм го вбесила поне малко. Сега ще го вбеся още. Да не се притеснява. Тръгнах надолу по стълбите и когато отворих входната врата го видях да стои в Аудито си и да гледа нещо в телефона.