In Love With The Mafia

4. ДЕРЕК

Докато чаках Робин в колата си мислех за по- рано днес. Не знаех, че наистина ще рухне пред мен. Вярно че е чувствителна, но чак пък толкова. Първият път, когато се сблъсках с нея беше наред, даже ми се усмихна. Не знам какво се промени след това. Да, не я харесвам, но някак не ми хареса да е разстроена. Не веднъж съм я виждал през прозореца да се прибира разплакана от училище. Изтръгнах се от мислите си, когато тя влезе в колата ми. Носеше къса, прилепнала, червена рокля, която страхотно очертаваше малкото й телце. Косата й беше пусната и леко къдрава както винаги, и ухаеше сладко на черешки. Не каза и дума, реших, че просто не й се говори, затова тръгнах. Пътувахме 10 минути в тишина, когато тя най-накрая попита:
-Къде отиваме?
- На вечеря!- усмихнах се на себе си.
- Знам. Питах къде?- настоя тя.
- Ще разбереш.- обърнах се към нея и й намигнах.
Когато отново я погледнах видях, че е сложила длани под бедрата си. Реших, че й е студено, затова усилих парното. Как е могла да тръгне само по тази къса рокличка?

***

След още 10 минути път най-накрая пристигаме. Изключих двигателя и слезнах, за да й отворя вратата. Тя излезе от колата и без да ме почака тръгна напред. Догоних я и заедно влезнахме в ресторанта. Един от най-добрите и скъпи ресторанти в града. Още с влизането ни разпознаха и ни насочиха към масата, която моят баща беше резервирал. Масата бе разположена във ВИП стая срещу голям прозорец, от който се виждаше чудесна цветна градина. Робин веднага седна на стола близо до прозореца и се загледа в градината. Аз седнах срещу нея. Поръчахме си питиета, след което дойдоха и другите поканени на вечеря. От тях естествено бяха моят и нейният баща, Ръсел, който ни върши мръсната работа, накратко побойника, Зейн Забини, който отговаря за документите и пътуванията и една жена от тайните ни агенти, която не си спомням как се казваше, името и беше странно.
След като вече всички се бяхме събрали и си поръчахме храна, започнахме да обсъждаме пътуването до Дубай и на кой какво му е възложено. Малката изобщо не изглеждаше заинтригувана, даже бих могъл да кажа, че изобщо не слушаше разговора. Направи ми интерес, че и хапка не е хапнала от ризотото, което си поръча. Единствено беше изпила чашата си с вода и една чаша червено вино. Гледаше втренчено в оная градина и размисляваше за нещо.
Часът беше 10 вечерта и хората започнаха да се разотиват, включително и ние. Господин Грейсън щеше да се прибере късно, заедно с моя баща и отново ме помоли да закарам дъщеря му до вкъщи. Когато излязохме, навън беше адски студено и валеше отново. Робин потрепери. Не знам какво ми стана, но нещо отвътре ме накара да й дам сакото си. Така и направих. За щастие тя не се противи. Облече го и заедно се качихме в колата. Не бяхме минали и половината път, когато усетих, че тя е заспала. Красива е когато спи. Забелязах обаче, че тя пак потрепери. Парното беше включено на 21 градуса. Докоснах нежно ръката й, за да проверя дали й е студено. Беше ледена. Отбих и извадих едно одеяло от багажника, за да я завия.
След околко половин час бяхме пред къщата й. Тя все още спеше. Не исках да я будя, защото днес явно много й се е насъбрало и нямах намерение да се разправям с нея, затова просто я взех на ръце, така както беше завита и я качих на горния етаж в стаята й. Сложих я внимателно на леглото и я завих с още една завивка. Отменах един кичур от косата й зад ухото и я погледах още малко, след което прошепнах:
- Лека нощ, малката!- и си тръгнах.