In Love With The Mafia

2. ДЕРЕК

След като прибрах Вихър и Риксън след сутрешното фиаско с Робин не спирах да се смея. Тя изглеждаше толкова уплашена, когато Вихър я подгони. Не направих нищо, защото знаех, че няма да я нарани. Само дето като го повиках той не спря, затова сега ще е наказан. Научих ги, че когато са сгрешили трябва да седнат обърнати към стената и да не мърдат, докато не ги повикаш.
Качих се горе и започнах да се оправям за училище, като през прозореца видях малката Робин със скейтборда й. Когато заговоря с някой за нея винаги се обръщам с малката, тъй като изобщо не прилича на годините си. Всички я знаем така с изключение на хората в училище. Ако трябва да съм честен, дори не знам дали си има приятели- май не. Но дори да имаше, изобщо не съм убеден, че те знаят каква е тя всъщност. Аз обаче знам- доста опасно малко момиче, което е затворено, единствените й приятели са книгите и има много хубаво тяло, което не обича да показва.
Тъкмо си обличах тениската на Келвин Клайн, когато на вратата ми се почука.
- Влез!- не знаех кой е но предполагах. Иконома.
- Извинете че ви безпокоя господин Майкълсън, но дойдох да ви кажа, че баща ви иска да се срещнете с него в офиса му.- каза Бари и сведе глава.- Иска да отидете сега.
- На училище съм, нали знаете, понеделник е все пак. Не мога да си позволя още едно отсъствие за деня!
- Абсолютно ви разбирам, но баща ви каза, че няма да отнеме повече от 20 минути и в края на деня ще можете да присъствате на последните си часове.- кимнах, след което той излезе.

***

И ето, аз вече пътувах с Аудито си към офиса на баща ми.
Когато стигнах пред сградата "МГ" (Майкълсън груп) ме посрещна рецепционистката, която май се казваше Меган.
- Добър ден, господин Майкълсън.- поздрави любезно тя. Аз само кимнах без да я поглеждам. Бях бесен, защото отново се налагаше да пропускам част от учебния ден, заради глупостите на баща ми. Нали затова има хора из целия щат, които да му свършат работата, било то мръсна или не.
Качих се с асансьора и без да чукам просто влезнах в офиса на баща си. Прииска ми се да повърна! Отново се натискаше с онази проститутка. Когато тя ме видя веднага стана от него. Той я шляпна по задника и й прошепна нещо, от което тя се засмя и ми намигна. Когато останах насаме с баща си отидох до бюрото и ударих с юмрук отгоре.
- Здравей, синко. Виждам, че отново си ядосан.- той замълча, чакайки отговор от мен, но такъв не последва.
- Така. Ясно. Повиках те тук, защото трябва да свършим много важна работа, за която само на теб мога да разчитам.
- И каква е тя?- този път усещах че е нещо важно.
- Вчера получих телефонно обаждане от бащата на Робин. Както знаеш, майка й е в Русия на събрание тия дни, за да предаде на Главния и хората му, че никой не трябва да разбира за полета ни до Дубай. Сещаш се, за оная работа с изчезването на един от тайните ни агенти, който бяхме пратили да разследва убийството на Ръката на Главния- Джак. Последно е бил забелязан там, опитахме са да се свържем с него, но неуспешно. Затова трябва да разберем къде е, без ония псета на Кавънан да ни надушат.
- А какво е правил Ръката там?- попитах вече заинтригуван.
- Разбрал е нещо относно действията на Кавънан и хората му. Мислим, че те са разбрали и са го убили. Майката на Робин ще преговаря с Главния за съюз и още от техните хора.
- Значи пътуваме за Дубай, за да разследваме двойно убийство?
- Нещо такова, надяваме се Джак да не е ранен сериозно, защото той е един от най добрите ни тайни агенти.- той вдигна глава към мен и кимна към вратата, което значеше че съм свободен. Тръгнах към вратата без да се обръщам.
Когато излязох от сградата, вече бе започнало да вали. Бързо влезнах в колата и потеглих към училище.