-Тръгвай си!Прави,каквото искаш!
-Така и ще направя!-тръшна вратата и ме остави сама в апартамента.Моторът му избръмча и постепенно тишината настъпи.Загледах се през прозореца в очакване да се върне,в очакване да разбера какво ще си кажем.Дали ще мълчим,обидени от думите,които сме изрекли или отново ще си викаме един на друг.Спомних си миналите дни,които бяха минали така красиво.Когато не беше до мен усещах една липса,която нищо не можеше да запълни.Колкото и сладолед и шоколад да бях изяла,болката не намаляваше.Не се успокоявах,това чувство не можех да опиша.Вече минаваше единадесет вечерта,а Джак така и не се появяваше на вратата,не се промъкваше тихо в спалнята и не ми казваше,че ще спи на дивана-както попринцип ставаше,когато се спречкахме за нещо.Обожавах го въпреки редките ни карания.Но не се влюбих в сините му очи,меката му кестенява коса, а в излъчването му.Въздействието,което прилагаше върху мен.Решителността,която винаги бликваше от очите му.Честната му дума.Когато кажеше нещо,то мигновено трябваше да бъде изпълнено.Бяхме едва на шестнадесет.Нормално бе да се караме за глупости.Ала тази вечер аз бях виновна за спречкването ни.Осъмних се в това,че ме обича.Той избухна при тези мои думи.Ревността съсипва всичко.Тази нощ не бях спала.Събрах смелостта да му звънна,но очаквано не отговори.Рано сутринта получих обаждане от непознат номер.Човекът ми каза в коя болница да отида и аз тръгнах.Не си спомням даже дали съм заключила вратата след себе си,но тогава това не ме вълнуваше.Пристигайки в болницата, тичайки по-бързо от когато и да е,ми позволиха замалко да вляза в болничната стая и да го видя.В коридора разтревожени чакаха неговите родители.Нямах сили да ги поздравя или да им се усмихна,а веднага връхлетях в стаята.Никога не съм бях виждала Джак в такова състояние..нямам думи да опиша как красивото му лице бе съсипано,а и не искам...Доближих се до него и хванах ръката му.Тя беше ледена.Казаха ми,че вече няма да се събуди,да пусна ръката му..Тогава от окото ми се стекоха две сълзи.Едната за най-добрия ми приятел,другата за моя любим.Една трета заблудено също се стече.Тя беше просто мъката за малкото момченце на пет,с което си играехме на криеница и което никога нямаше да забравя.
