Нощта беше толкова тиха,че не бих си представила нещо лошо да ми се случи през нея.Осени ме споменът как с Джак се смеехме точно на тази улица и как се шегувахме.Когато вече го нямаше аз се чувствах самотна и празна отвътре.В тъмнината съзрях фигура.Силуетът се приближаваше все повече към мен.Отначало леко потръпнах.После застинах на място,чакайки да видя какво ще се случи,дали ще ми стори нещо.Това бе старец.Имаше голяма бяла брада и меки очи.
-Искаш ли отново да бъдеш с Джак?-при тези му думи наистина се уплаших.Откъде знаеше за него?
-Всеки би искал да види отново любимия човек,когото е загубил.-можах да кажа само това.
-Но не всеки има шанса.-гласът му беше леко грапав,суров,но същевременно се забелязваше един блясък в очите му,който би успокоил всеки.
-За какво говорите?Кой сте вие?
-Човекът,който ще ти върне Джак.-отначало помислих думите му за някаква шега.Но нещо,някакво гласче ми повтаряше да се доверя и да го изслушам.Стараех се да игнорирам вътрешните си терзания и да се съсредоточа върху това,което белобрадият щеше да ми каже.
-Как?!
-Той живее друг живот,с други хора,много,много далеч оттук.И само трябва да умреш тук,а аз ще те преселя в новия ти живот,точно при него.
-Вие сте луд!Какви небивалици говорите?!
-Изборът е твой.-явно бях прекалено отчаяна,за да се съгласия на тази щуротия.
